Педро Рейес е художник и сега живее в Мексико. Той е превърнал оръжията, конфискувани от мексиканските наркобарони и прехвърлени като дарения на мексиканското правителство, в музикални инструменти, в проекта „Imagine“. Рейес използва различни оръжия: револвери, пистолети, пушки, картечници и други, на стойност около $ 6,700.
– Трудно е да се обясни тази трансформация, тя е нещо повече от физическо превръщане, – казва художникът. – Важното е да се помни, че това оръжие е отнело живота на много хора. Това е като екзорсизъм, музиката премахва нечистото от тези оръжия и в същото време служи за своеобразен реквием на тези, които са загинали.
Към такъв необичаен стил в изкуството Рейес е бил подтикнат от положението в Мексико, където не стихват уличните боеве между силите на сигурността и наркомафията.
Архив за етикет: стил
Фестивал на спортните танци в Блекпул
Хип-хоп, брейк и всички тези направления се развиват все по-бързо и увличат все повече количество хора, но популярността на спортните танци, винаги остава на постоянно високо ниво. За това свидетелствуват множество международни фестивали свързани с тях. Днес ще разкажа за един от най-елегантни и изискани фестивали по спортни танци «Blackpool Dance Festival».
Този фестивал се провежда ежегодно в едноименния английски град. Той се смята за един от първият турнир по рода си. За първи път фестивалът се е провел през 1920 г. Грандиозността на това събитие може да се потвърди от факта, че през 2003 г. в него са участвали 1539 двойки от 54 страни. Не само големият мащаб се смята за особеност на това събитие. Елегантност, стил и традиция – това са може би основните отличителни черти, които отделят това състезание от многочислените подобни турнири.
Сега фестивала се провежда в продължение на 8 дни. Трябва да се отбележи, че много танцьори, неведнъж са казвали, че идват на този турнир не толкова за победата, колкото за възможността да се потопят в незабравимата атмосфера на този традиционен фестивал. В началото на 21 век турнирът в Блекпул се провежда в края на май. В последните години, към любимите категории на състезанието са добавени няколко нови номинации. Една от които е любителският турнир.
126 години от рождението на Лудвиг Мис ван дер Рое
Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите на модернизма. Той е третия и последен ръководител на известната школа Баухаус закрита от нацисткия режим през 1933 година.
Стилът му се характеризира с чистота и простота на формите и линиите. Превърнал се в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век.
Мис е широко известен с употребата на афоризма – „Малкото е повече“.
Първоначално работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко местни дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на дизайнера Бруно Пол.
Започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки липса на съответно академично образование.
По това време Мис добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си – „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за по-богатите в германското общество. Проектите му са в изчистен неокласически стил по подобие на пруският архитект от началото на XIX век Карл Фридрих Шинкел.
Мис ван дер Рое започва да развива и изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и неизпълнени, му дават репутация на прогресивен архитект.
Изоставяйки напълно орнаментите, той създава зашеметяващия си конкурсен проект за стъклен небостъргач на Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година.
Мис продължава със серия от новаторски проекти. Кулминация му са двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за изложението в Барселона през 1929 година и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.
С настъпването на „световната депресия“ след 1929 година, поръчки силно намаляват.
По това време Мис заема поста директор на училището Баухаус. Принуден е от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите.
Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, а в последствие и предложение да ръководи архитектурно училище в Чикаго.
Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago’s Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски Технологичен Институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се използват. Известни са също: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана за най-добрата му творба, характеризираща „Мисовата архитектура“.
През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като „американски“ архитект, Мис се насочва към идеята за затвореното-отворено простронство, изпълнено от предварително направени структурни елементи.
Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации.
Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу ; небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.
Мис ван дер Рое умира на 83-годишна възраст.
Обувките говорят за човека
Психолозите не се уморяват да изследват хората по някои външни белези. Опитни специалисти твърдят, че е достатъчно да погледнеш дрехите и обувките на една жена, за да добиеш представа за нея. Днес ще разгледаме само женските обувки.
Разбира се жената има много обувки и може да ги сменя няколко пъти на ден.
Тези жени, които са избрали своя стил, не променят толкова често обувките си, именно тях можем да наблюдаваме.
Спортната обувка на крака на жена показва, че тя е отворена към света. Лесно установява контакт с хората. Не обичат промените и имат консервативни предпочитания. Такива жени са много практични. Предпочитат да носят панталони, дънки, джинси, спортни сака и чанти, които могат да издържат по-дълго.
Жена на високи токчета. Ако жената е много ниска, с такива обувки тя иска да бъде забелязана. Такива обувки избират жени, който искат да се извисят над другите. Те имат ниско самочувствие и повишена сексуалност. Обичат да спорят с всички и да оспорват всичко.
Има и жени, чийто токчета са не само много високи, но и много тънки. Такива обуват носят само много женствените и бавни жени. Те са уверени в своята привлекателност, обичат и знаят как да завързват запознанства, обикновено флиртуват.
Жени, които обичат обувки с дебела подметка имат праволинеен характер. Те се стремат да постигнат успехи, прилагайки всички методи, поставяйки всичко на риск. Такива жени са практични и имат романтични желания.
Жени носещи високи, но с цели подметки обувки са уверени в себе си. Често удивляват околните със своята непредсказуемост, но като цяло са твърди и отстояват мнението си до край.
Жени носещи обувки с много ниски подметки са с мек характер. Техният ум е гъвкав и имат спокойни движения. Такива жени винаги се стремят да намерят компромис. Те са добри приятели и събеседници. Удоволствие е да общуваш с такава дама и да дружиш с тях.
Ако видите жена с мъжки тип обувки, знайте че пред вас е не съвсем женствена жена. Те имат силни характери, но често изпадат в депресия. Боят се от трудностите и лесно се уморяват от всякаква работа.
И все пак това са идеални случаи. Днес, когато парите не стигат, често се избират по-евтини и „дълготрайни“ обувки, който като че ли изчезнаха от пазара.
Иди, че разбери тогава каква е жената срещу теб.