На Холивудската „Алея на славата“ всички звезди са вградени в нея.
Единствено звездата на боксьора Мохамед Али прави изключение. Тя е разположена на стената на театър „Долби“.
За това е помолил самият боксьор, защото не искал минаващите по Алеята да стъпват по името на пророка Мохамед.

За да отворите бутилка с вино ви е необходима твърда повърхност, например, стена и някакъв смекчаващ предмет, като книга, вестник или обувка. Облегнете вестника на стената. Трябва да вземете бутилката и да ударите дъното ѝ един или няколко пъти, докато тапата дойде на такова разстояние, че да можете да я измъкнете с ръка.
Това явление се обяснява с ефекта на кавитацията. След удара около тапата се образуват мехурчета пълни с водна пара. Поради своята неустойчивост те се пукат, виното заема тяхното място и така се премества тапата.
Трябва да се отбележи, че при неправилен удар бутилката може да се счупи, за това е най-добре при този експеримент да се увие в кърпа.

Локоротондо се намира на 410 метра над морското равнище на хълмисто планинско възвишение, наречено Murgia, от латински «MUREX» – стена, заострена скала. Именно „Мурджи Трули“ е известна като долината на Итрии. Локоротондо е географски център на тази уникална долина.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си. Това е град на балконите. Всички балкони си имат номера.
Население е 14 108 души, гъстотата на населението е 300 душина на Км ². Обхваща площ от 47 км ².
Градът е известен със своите вина и кръгъл исторически център,  от където градът е получил името си, което означава „кръгло мястото.“

Обикновено гаргойлите на фасадите на готическите храмове са разположени така, че дъждовната вода от покрива се стича през устата им.
Но един от фрайбурските чудовища е бил обърнат обратно. С лапите се държи за стената, а водата се изтича през ануса.
Според градската легенда, по време на строителството на катедралата градския съвет повишил изискванията към каменоделците, без да увеличи заплатите им.
Работниците изпълнили работата, но обърнали обратно тази скулптура, която добре се виждала от прозорците на градския съвет.

В горещия летен ден малко хора се отбиват в старата разрушена църква в селото. Тя някога е била голяма и процъфтяваща в многолюдното селце между Москва и Каломна.
По-късно църквата била унищожена и осквернена. Селяните разкъсали иконите, изпочупили пода, а самата църква превърнали в ремонтна работилница за трактори.
Случайно или не, но жителите на това село били застигнати от редица нещастия и болести. Самото селище запустяло и изчезнало
А църквата и до днес си стои. Изненадващо е , че църквата е разрушена, липсват северната и южната й страна, на земята се търкалят надгробни паметници, но тя е още там.
По стените са запазени стенописи на неизвестен гениален художник.
Въпреки всички оскърбления, куките забити в стените и прораслата коприва на пода, старата църква е още жива.
Сякаш някой живее в тази порутена сграда….
В очите на светиите изписани на стените се чете удивление. „Защо хората унищожават тази красота сред плодородната  земя“.
Въпреки всичко това, очите на ангелите и светиите от стенописите излъчват любов и доброта…..