На 17 април тази година във валийското село Понтфадог в графство Риксем ураганен вятър е повалил дъб на 1200 години. Жителите на селището са много огорчени от това.

Според даните, понтфадогският дъб, чиято обиколка на ствола е била 12,9 метра, е бил посаден през 802 г. Местните са го смятали за голяма забележителност.

Представител на местния съвет Кен Скейтс отбелязал, че в резултат на ветровитото време в Понтфадог и околностите му, са пострадали множество дървета.

Един човек се обърнал към минаващия планинец:
– Как можеш така леко да ходиш по ствола на дървото надвесено над
пропастта? Докато те гледам как се движиш,  аз се треса целия от страх!
– Когато минавам по това дърво, обикновено отивам за вода без която аз и
моето семейството ще загинем. А когато се връщам, толкова искам да видя
семейството си, че не мисля за пропастта отдолу.
– Но какво да правя с моя страх? Как да ходя над пропастта без да се
страхувам?
– Ако имаш силно желание или си в  крайна нужда, ще забравиш, че вървиш
над пропаст.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

Рибата джак демпси е кръстена на известния американски боксьор. Малката южноамериканска сладководна риба е била наречена така, защото обожава да се блъска в другите риби и да им краде яйцата.
Друга невероятна риба е индийския костур. Тя се катери по дърветата. Не се шегувам.
Използва перките си, за да се прикрепва към ствола. Щом се настани на някой клон, позволява на мравките да полазят върху тялото й. После скача обратно в реката.
Мравките се посипват във водата…, за да бъдат погълнати на спокойствие.