Често за да разрешим даден проблем, ние съсредоточаваме цялото си внимание върху него. Изучаваме го. Размишляваме върху него. Изследваме го от различни страни.

Но в случая трябва да обърнем вниманието си към записаното в Божието Слово. И това трябва да правим дотогава, докато не ни осени светлината на откровението.

В ежедневието ние непрекъснато използваме изразът „хвърли светлина“. Все едно казваме: „В какво се състои работата?“

Божието Слово ни донася светлина в сърца ни. То ни носи това разбиране, от което се нуждаем.

Пробвали ли сте в тъмна стая да намерите изход? Изгубвали ли сте през нощта? Какво е първото нещо, което търсите в тази ситуация? Светлина!

Тя може да проникне под вратата или да сияе в прозореца на някой дом, който е далече от нас, но и в двата случая ние отивате право към нея. Не си губим времето, да изучаваме тъмнината. Стремим се към светлината, защото знаем, че тя ще разпръсне мрака около нас, а това ще ни помогне да се ориентираме.

Ако имате нужда от разбиране на даден проблема или ситуацията, фокусирайте се върху Божието Слово. Стремете се към Светлината, и желания отговор ще ви осени.

Петър Петров се събуди сутринта към девет часа и се огледа. Главата силно го болеше. Явно снощи пак бе прекалил с алкохола.

– По дяволите, нищо не си спомням, – измърмори Петър и разтърка очите си.

Надигна се от кревата, погледна в какво бе облечен и се изненада. Започна да се опипва напрегнато ….

– Това е пижама, – каза Петров. – Никога до сега в живота си не съм обличал такова нещо.

Погледа му попадна на нощното шкафче.

Там имаше чаша с вода, аспирин и бележка от жена му:

„Мили, закуската е на масата. Прибрах и почистих всичко. Твоя за винаги Лена“.

Петър нацяло се обърка. Изпи аспирина и отиде в банята … Докато още се клатушкаше неуверено, забеляза, че домът му не просто бе почистен, той лъщеше от чистота.

Синът Му Васил седеше в стаята и си учеше уроците.

– Васко, какво се е случило вчера? – попита Петър.

– Ти си дойде пиян, както обикновено. Омаза целия коридор. Напълни тоалетната с повърня. Изпочупи чиниите в кухнята. Удари мама и ѝ посини окото.

– И какво се случи с майка ти, с нашия дом? – попита Петър, като оглеждаше всичко наоколо и не можеше да забележи никакъв белег, че това, което разказва синът му, наистина е станало.

– А, за това ли, – засмя се Васко. – Когато мама взе да те слага в кревата и посегна да ти свали панталоните, ти се развика: „Махай се от тук, курво, такава, …. аз съм женен“.

Тайната вечеря в горната стая, предшествана от измиването на краката на учениците от Спасителя, е станала образец и пример на Христовата любов и нежност.

Християнинът е призван да бъде светлина в света, която разсейва тъмнината.

Много е важно, всеки сам за себе си, да си изясни: Къде е моето място в това важно събитие? Доколко съм готов да се отвърна от неправдата и греха, и да бъда съпричастен към триумфа на Възкръсналия Спасител?

Когато всеки от нас осъзнае същността на тази необикновенна вечеря, предшестваща следващия трагичен ден, ще има реална причина за духовна радост.

След като човек преживее схватката със собствените си греховни навици и стремежи, вкусвайки освобождението от греха, става съпричастен към великото и славно Възкресение Христово.

Пролет е. След работа Вера мина през градския парк. Раззеленилите се дървета и цъфналите цвета я покориха. Тя пое  дълбоко въздух, вдишвайки аромата на събудилия се растителен свят.

Вечерта Вера си спомни за минутите прекарани в парка и си представи букет лалета. Спомни си времето, когато Марин на всяка среща ѝ носеше цветя и смутено ѝ подаваше внимателно увития букет.

– Пролет е. Птичките пеят. Днес видях такива красиви лалета, – Вера недвусмислено намекна на мъжа си за желанието си.

На следващата вечер Марин си дойде, но не носеше никакъв букет.

„Е, добре, – помисли си Вера, – ще опитам втори път. Може да е от недосетливите“.

– Пролет, птичка, а на мен толкова много ми харесват лалетата.

На следващата вечер отново нямаше цветя и Вера премина в настъпление:

– Ти подиграваш ли ми се? Два дена вече ти правя намеци, че искам лалета!

Марин се смути и се почувства виновен:

– Извинявай, обещавам да поправя този пропуск.

„Не всичко е безвъзвратно изгубено, – каза си Вера. – Сега нещата ще се оправят“.

На следващата вечер Вера сияеща и усмихната отвори вратата, на върналия се от работа Марин. Когато я видя той пребледня, а гласът му захриптя, като на ранен звяр:

– Ааааааааа, не …. забравих лалетата!

Вера се почувства неловко.

„Какъв ужас бе изписан в очите му, – с болка си помисли Вера. – Нима само с вида си можах да предизвикам такава реакция у най-близкия си човек?“

– Няма значение, – махна с ръка Вера и влезе навътре в стаята.

Не получаваме, защото не изказваме направо желанията си. А колко обиди носим в себе си поради недоизказани думи и мисли!

Нека се научим да наричаме нещата с истинските им имена. Тогава всичко би изглеждало по-лесно и елементарно. Нима е толкова трудно да го направим?

Димитър често пътуваше по работа, свързана с бизнеса му. Синът му бе на гости при баба си на село, а жена му бе в отпуска. Тя бе останала у дома, за да довърши някаква работа.

Тъй като Димитър свърши днес по-рано, той реши да се прибере у дома. Отвори вратата и влезе в стаята…., а жена му спеше, но не бе сама в леглото.

Спят заедно така здраво, сякаш нищо наоколо не ги интересуваше. Дори не се мърдаха.

Нещо се преобърна в душата на Димитър, получи сърцебиене. Някаква празнота се образува в гърдите му, като вакуум. Започна да се задушава.

Не ги събуди, а само ги снима, та после да не се отмятат.

Излезе тихо и отиде в кухнята. Извади бутилка вино от шкафа, сложи чаша пред себе си и я напълни.

– Пет години щастлив брак. Имаме прекрасен син. И сега…. никога не съм си мислил, че това може да стане с мен. Какво да правя? В главата ми е пълна каша….

Живота ни изненадва с коварни сюрпризи и за съжаление с печален опит.

Но моля ви, погледнете ги на снимката, как сладко спят …