В Бронск, известен район в Ню Йорк в продължение на много години се наблюдавало намаляване на еврейското население.
Намалелите посетители оставили през 2007 г. без средства за съществуване синагогата Хабад. Тя била посещавана от ултраортодоксални юдеи.
Така те останали без място за молитва. Приютила ги местната джамия Ал Иман.
Мюсюлманите отделили една голяма стая на юдеите, където те временно устроили синагога, докато не се сдобили със своя собствена сграда.

Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.

Френският дизайнер Пиер Стефан Дюма е представил прозрачни сфери с големината на стаи, които дават възможност почти да се спи под открито небе. В такава стая нищо не пречи да се наслаждаваш на живата природа.
Целта на дизайнера била да създаде малко пространство, което да е удобно и комфортно. В него се създава чувство за открито пространство.
Такива стаи вече са се открили във Франция. В тях можеш да се усетиш прегръдката на природата. Всички апартаменти са разположени на близо. Пеша посетителите стигат до главното здание, където могат да закусят, да се въоръжат с телескоп и карти за звездното небе, да използват откритото джакузи и други удобства.
Всяко кълбо е разположено в гориста местност на плоска и твърда основа. Наоколо има пешеходни пътеки, предлагащи възможност на посетителите да навестят съседите си.
Размерите на кълбата са 4 метра в диаметър и на 3 метра височина се намира „тавана“. Тих вентилатор, непрекъснато движи въздуха, като запазва пространството раздуто.
В стаята се намират кревати с по-големи размери, шкафчета, настолна лампа и комплект мебели, състоящи се от маса и столове. Мебелите са в различен стил, за да удовлетворят изискванията на посетителите. Гостите могат да избират между прозрачни и полупрозрачни кълба. Намиращи се в гората всяко кълбо е снабдено с електричество, душове и течаща вода.
Да живееш в тези необикновени по форми стаи, почти не се различава от това да пребиваваш в каква да е друга стая. Цените зависят от местоположението, сезона и удобствата, които всеки посетител избира сам.

Казват, че когато Александър станал владетел на света, той се затворил в стаята си и плакал. Неговите военачалници били обезпокоени. Какво се е случило? Никога до тогава не са го виждали да плаче. Той не е такъв човек. В какви ли не ситуации са били, когато животът им е бил заплашен, когато смъртта е била много близко, но никой в такива моменти не го е виждал отчаян и обезкуражен. Той бил пример за смелост. А сега какво се е случило с него?
Те почукали на вратата, влезли и попитали:
– Какво се е случило, защо плачеш?
Той отговорил:
– Сега, когато спечелих, осъзнах, че съм загубил. Сега аз се намирам на същото място, където бях, когато започнах това безсмислено завоевание на света. Това ми стана известно едва сега, защото по-рано бях на път и имах цел. Сега няма къде да отида, няма какво да завоювам. чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих.
Александър умира на 33 години. Когато го носили към мястото за погребение, ръцете му свободно висели извън носилката. Такова било неговото желание, нека всички да видят, че той е завладял целия свят, но си отива с празни ръце.

Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.