Песента „Подмосковные вечера“ е една от най-известните съветски мелодии в света, въпреки че първоначално Василий Соловьов-Седой я е отхвърлил.

Той е извадил тази мелодия от чекмеджето си след поръчката за лирична песен от авторите на филма за Спартакиадата на народите на  РСФСР, а партньорът му в творческия дует Михаил Матусовский нахвърлил стиховете.

Това се случило в дача близо до Ленинград. За това отначало в текста вечерта била „ленинградска“, но тъй като по сюжет спортистите пред старта събирали сили на спортната база в Подмосковието, се наложило да внесат съответстваща поправка.

Художественият съвет сметнал композицията за неудачна и я включил във филма само за това, че нямало време да се напише друга.

Откъсът от филма, където била пусната песента не бил от съществено значение, но веднъж същата песен пуснали по радиото и слушателите изпратили множество писма да бъде повторена отново.

През 1974 г. американският професионален баскетболист Пит Маравич казал в едно интервю:

– Не искам да играя в Национална Баскетболна Асоциация 10 години, а на 40 да умра от инфаркт.

Но въпреки всичко това станало.

През 1980 г., 10 години след старта на кариерата на Маравич в Национална Баскетболна Асоциация, напредването и издигането му в баскетбола, трябвало да приключи поради някаква травма.

А през 1988 г., когато Пит станал на 40 години, той починал от сърдечен удар по време на игра с приятели в спортна зала.

Международен екип от океанографи от САЩ, Норвегия, Швеция и Великобритания са открили същества, непознати на науката при изследването на дълбоководни равнини на дъното на Тихия океан.

Бил проучван района от Тихия океан известен като Clarion-Clipperton Zone или CCZ. Той се намира на 75 километра на юг от остров Хавай.

Там има дълбоководна равнина, в която обитават загадъчни същества. Образците били изведени на повърхността по време на експедицията през 2013 г. осъществена в рамките на проекта ABYSSLINE. От тогава учените ги изследват в лабораторни условия и едва сега са решили да разкажат за направените открития.

От 12 изследвани многоклетъчни организма 7 са били неизвестни на науката. Освен това два от тях представят нов род и семейство. Останалите се отнасят към новите видове.

Учените смятат, че биологичното разнообразие в района е поради високото съдържание на желязо-манганови сферични, понякога неправилно закръглени минерални агрегати с плътна скритокристална, зърнеста или радиално лъчиста структура. Фактът е, че районът е богат на редки земни метали.

Научната експедиция била организирана от една от минните компании, които са решили да се разгледат равнината преди старта за добиване на полезни изкопаеми. Учените отбелязват трудните условия на живот в района. По-специално, температурата на водата в него е няколко градуса над нулата по Целзий, а на дълбочина 4000 м почти няма светлина.

Всяко дете, което расте в близост до голямо куче, най-малко веднъж в живота си се е опитвало да го яхне като на кон.

Кучето може да изглежда голямо, но то тежи 20 килограма и не може да издържи дори тежестта на дете. Ако дете седне върху него, кучето сяда, а после ляга. Гръбнакът и ставите му не са предназначени за такова натоварване.

За това възрастните трябва да спират децата си, които искат да се качат на кое да е куче.

За да се придвижиш с куче, можеш да използваш и други начини. Сложи на кучето хамут и превържи към него шейна, а в нея постави детето си. По-възрастен човек може да кара ски, като привърже към кучето дълги поводи за пояса му.

Препоръчително е, каишките да са направени от кръгла гумена лента, това ще помогне да се намали натоварването при старта. По този начин можем да се придвижваме не само с големи, но и с малки кучета.
Освен това породата самоед е добра бавачка. С такова куче дете може да се учи да ходи, като държи кучето за козината на врата му.

Ранна утрин. На открита за всички ветрове стартова площадка на космодрума „Байконур“ се издигаше обвита в облаци от пара ракета носител „Восток“. Този механизъм за първи път в историята на човечеството трябваше да изведе в космоса едноименен кораб с човек на борда.

Десетки специалисти притичваха около стоманените подпори, който държат ракетата във вертикално положение.

В малък дом на космодрума се приготвяха двама старши лейтенанти. Единият от тях бе Юри Гагарин, на който предстоеше  да заеме мястото в пилотската кабина на „Восток“. Другият бе дубльорът му Герман Титов. Той бе готов във всеки един момент да замени Гагарин, ако се случи с него нещо непредвидено.

След кратка утринна гимнастика следваше закуска, медицински преглед и обличане на скафандрите. Специалистите веднага провериха устройствата и оборудването, монтирани в скафандрите на космонавтите.

Гагарин и Титов сложиха и шлемовете си, на които в последния момент бе написано „СССР“.

Настъпи очаквания момент. От няколко минути Гагарин беше като зазидан в кабината, когато усети, че люка се отвори.

„Нима няма да летя днес? – мигновено си помисли Гагарин“.

– Не се притеснявай, – чу над главата си спокойни глас на Корольов, – един от контактите не включва. Всичко ще бъде наред.

Очаквайки старта, Юри изкара два часа на стола във „Восток“. Въпреки това настроението му бе весело. Той пееше и се шегуваше.

8 часа и 30 минути.

– Минутна готовност, – каза Корольов, – Чувате ли ме?

– Ясно. Минутна готовност. Заемам изходно положение, – докладва Гагарин.

– По време на пускането на ракетата, можете и да не ми отговаряте. Говорете, когато имате възможност. Ще ви предавам всички детайли на изстрелването, – каза Корольов. – Ключ за старт.

– Разбрах, – каза Гагарин.

За кратко време настъпи мълчание. Чуваше се само дишането на космонавта.

– Отдели се кабелът от мачтата. Всичко е наред.

– Усетих го, – засмя се Гагарин. – Чувам, клапаните заработиха.

– Подава се запалването….отделя се предварителната степен …..междината …. окончателно излитане, – гласът на Корольов звучеше развълнувано.

Изведнъж по микрофона се разнесе възторжен отклик:
– Тръгнахме ….