Той дойде до адреса и натисна клаксона. Изчака няколко минути и отново наду клаксона. Това беше последната му заявка за днес. Мислеше си да тръгне, но вместо това паркира колата, отиде до вратата и почука….

– Един момент моля, – чу се слаб женски глас.

Той чу как нещо се влачи по пода.

След дълга пауза, вратата се отвори. Пред него стоеше малка деветдесет годишна жена. Тя беше облечена в памучна рокля и на главата си имаше шапка с воал, като от филмите на 40-те години. До нея имаше малък куфар.

Апартаментът изглеждаше така, сякаш никой не е живял в него в продължение на много години. Всички мебели били покрити с бели чаршафи.

– Ще ми помогнете ли да отнеса чантата си до колата?- каза жената.

Той занесе куфара в колата, а след това се върна да помогне на жената. Тя го хвана за ръката и тръгна заедно. През цялото време тя продължаваше да му благодари за показаната добрина.

– Няма нищо, – каза й той, – старая се да се отнасям към клиентите си така, както искам да се отнасят към моята майка.

– Вие сте много добър младеж, – каза тя.

Когато седнаха в колата, тя му каза адрес, на който искаше да я закара, а след това попита:

– Можем ли да минем през центъра на града?

– Но това не е най-краткия път? – бързо каза шофьорът.

– О, нямам никакви възражения. За никъде не бързам. Аз и без това отивам в болницата.

Той погледна в огледалото за обратно виждане. Очите й блестяха.

– Моето семейство отдавна вече го няма, – продължи тя с тих глас, – лекарят ми каза, че не ми остава много още.

Той протегна ръка и изключи брояча.

– По какъв маршрут искате да минем? – попита шофьорът.

През следващите два часа те обходиха града. Тя му показа зданието, където е работила на асансьора. Минаха от там, където тя е живяла с мъжа си, когато са били младоженци. Показа му мебелния склад, който някога е бил зала за танци, където като малко момиченце е танцувала.

Понякога тя го молеше да спре пред някоя сграда или уличка. Стоеше дълго там без да говори. После казваше:

– Уморих се, може би сега трябва да вървим…

Докато стигнаха посочения адреса не разговаряха. Това беше малко здание, приличащо на санаториум с малка врата. Двама санитари дойдоха до колата, веднага след като пристигнаха. Те бяха много внимателни и й помогнаха да слезе. Вероятно са я чакали.

Той отвори багажника и занесе малкия куфар до вратата. Жената седеше вече в инвалидна количка.

– Колко ви дължа? – попи тя, като посегна към чантата си.

– Николко, – каза той.

– Но с това изкарвате прехраната си, – каза тя.

– Има и други пътници.

Без да се замисли, той се наведе и я прегърна. Тя го притисна здраво към себе си.

– Вие подарихте на една старица, малко щастие, – промълви тя, – благодаря ви.

Той стисна ръката й и си тръгна. Зад него вратата на дома се затвори. Това беше звук от една затваряща се страница от книгата на един живот….

Кое е най-важното в живота? Ние очакваме животът да се върти около страхотни моменти. Но хубавите моменти често ни изненадват, защото са опаковани в нещо, което другите смятат за дреболия.

Той се смятал за всемогъщ. Попаднал случайно в страната, където живеело племето на великаните. Те почнали да се надсмиват на малкия му ръст.
Тор се разсърдил и им предложил да изпитат силата му. Великаните казали:
– Изпий водата от този рог.
Той пил безкрайно дълго, но не могъл да я изпие. Великаните му предложили да се бори с една старица, но той не могъл да я победи. От напрежение потънал в земята до колене.
Рогът бил свързан с морето и  за това Тор не можел да изпие морето. А старицата била самата смърт.

Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.