Това е способност да се съсредоточиш и да преодолееш отвличащите те фактори.
Във Фивайдската пустиня в Египет, в самия й център расте бадемово дърво. По средата на суровата и безлюдна пустиня. Това е дървото на самодисциплината.
През 346 г. старият монах Абба Амой се молел в пустинята с един от своите ученици. Той се мъчел да му разясни, какво представляват плодовете на самодисциплината, но ученикът му нищо не можел да разбере от наставленията му. Тогава монахът взел пояса си, изрязан от клони на бадемово дърво и го боднал в пясъка, а след това се обърнал към ученика си Малкия Джон и казал:
– Поливай този пояс, докато получиш от него плод и тогава ще разбереш какво имам в предвид.
Това място било разположено на много мили от най-близкия кладенец. През нощта, когато ставало прохладно Малкият Джон идвал до кладенеца пълнел съд с вода, връщал се обратно и поливал пояса. Това правел всяка нощ в продължение на три години, докато поясът дал първите си плодове. Тогава Малкият Джон занесъл семената на бадема в близкия манастир и казал на монасите:
– Узряха плодовете на самодисциплината.
Живеете ли сега в пустиня? Боледувате ли често, чувствате ли се самотни, имате ли семейни и в работата проблеми, застрашават ли ви парични затруднения? Е, тогава вие наистина сте в пустинята!
Повярвайте тази пустиня може да се раззелени, както бадемовото дърво и да даде плодове с помощта на самодисциплината. Под самодисциплина разбирам дисциплината на вашето съзнание.
Дисциплината е мост между това, което сте намислили да правите и самите действия. За много хора тя е отсъствие на свобода, но в действителност е обратното.
Ето какво казва казва Стивън Кови по този повод: „Недисциплинираните хора са роби на своето настроение, желания и страсти“.
В дългосрочна перспектива, недисциплинираността довежда до липса на свобода.
Какво е това самодисциплина?
Това е способност да действате, независимо от вашето емоционално състояние. Да правите това, което трябва и когато трябва.
Самодисциплината не отлага нещата за утре, а създава ред. Тя е прогресиращ навик.
Не се опитвайте да направите всичко наведнъж, започнете с малко, но конкретно.

Равномерното разполагане на числата по числовата ос е придобита способност за човека, обусловена от възпитанието и образованието. А вроденият интуитивен подход за разположение на числата става по логаритмичната скала.

Тези изводи са направени въз основа на работа с индианци от племето мундурука, живеещи край Амазонка. Повечето от тях нямат никакво образование.

Показали им определено количество точки или им изсвирили няколко еднакви звуци, а след това поискали да покажат тези числа на осите от 1 до 10 или от 10 до 100.

Колкото по-малко било числото, толкова по-голямо пространство е било необходимо на изпитващите, за да го намерят, което съответства на логаритмичната скала.

Подобни резултати били демонстрирани и от малки деца в САЩ, които още не можели да четат.

А възрастните американци и образованите от племето мундурука били склонни да разполагат числата равномерно.

Той имаше една способност, която учудва всички. Често сменяше политическите си убеждения.
Веднъж се беше случила следната любопитна история.
Една сутрин, когато бил още към БСП, го поканили да произнесе реч на масово събрание нa ГЕРБ вечерта и той приел. До обед дори подготвил речта си. Но следобед станал привърженик на БСП и се заел да пише на транспаранти лозунги, които привържениците на БСП щели да носят същата вечер на едно шествие.
Целия следобед той писал тези лозунги и загубил толкова време, че вечерта настъпила преди той да успее да промени политическите си възгледи.
И тъй той произнесъл на открито голяма реч в полза на ГЕРБ, а в това време покрай трибуната минало шествие от привържениците на БСП с написаните от него лозунги.
Той беше особняк, но въпреки неговата ексцентричност всички го обичаха. И не само го обичаха, но го и уважаваха, защото в душата си беше златен човек.

Най-ценното човешко достояние е умението да заблуждаваш другите.
Една от най-големите установили се лъжи е изкуството. Не знам по-студено в своето самообожание и по-безчувствено същество от пишещия. Подобно и той на слепеца, може да ви опише словесно с най-фантастични красоти багрите на цветята, които никога не е видял. Природният недъг на пишещия е да не чувства нищо В зараждащата и усъвършенствана пустинната на душа му има една специфична способност, умението да описва оригинално, ярко и духовито какво би чувствал, ако можеше. И това ние наричаме изкуство.