Много хора смятат, че трябва да бъдат недоволни от себе си. Считат се за непълноценни и виновни, само защото нямат мотив за усъвършенстване и духовно развитие. Такива хора си мислят, че ако приемат такива като себе си, те няма да имат мотив да се променат, да растат или да се усъвършенстват.

Ако мислите така, погледнете първокласника и ще разберете грешката си. Никой от тях не се смята за непълноценен само за това, че не е в по-горен клас, защото той дори не може да предположи какво знаят по-големите ученици, а и не притежава техните способности.

Но всяко дете не би искало да остане на следващата година в същия клас. Няма никакво противоречие между необходимостта от по-нататъшен растеж и от признаването на факта, че нашите способности са временно ограничени.

Така напълно естествено е да възприемаме и обичаме себе си на всяка степен от нашия растеж и в същото време да не забравяме за по-нататъшно образование и развитие, спомагащо да станем по-добри на всички нива.

Желанието за растеж е естествен инстинкт, вродена потребност. Учените са забелязали, че когато човек узнае нещо ново, в мозъкът му се освобождават множество полезни химически вещества.

Учението доставя удоволствие, когато е естествено, обусловено от вътрешна потребност. То не е свързано със сраха от провал или чувство за непълноценост.

Съществуват и други мотиви за растеж. Това е любов към желанието да се твори. Дори и когато смятаме себе си за непълниценни, ние винаги имаме желание да творим.

Не ограничавайте себе си. Обичайте и се приемайте такъв какъвто сте. Ние всички сме първокласници в училището за духовно развитие.

Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.

Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.