Хората искат да имат семейства и да живеят щастливо. Някои от тях четат специална литература за това, други посещават семинари, лекции и какво ли не, за да разберат как да си изберат подходящ партньор, как да общуват с него, как да възпитават децата си……
Съвети, поучения……..бол.
Но чуйте какво е казал един учител, когато го попитали:
– Кога между жената и мъжа има добри взаимоотношения?
– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те биха могли да живеят дълго време заедно, – казал учителят.
Дали този учител е имал в предвид, че мъжът се отегчава от „безкрайните споделяния“ на жена си или че жената и в най-малкия жест, поглед, усмивка вижда изневяра и отхвърляне не знам, но тези неща често отнемат щастието и спокойствието в семейството.
Не знам какво мислите по въпроса, но поне според мен е важен диалога. Тъй като жената и мъжът са различни, те трябва често да споделят това, което им харесва или не им харесва, за да се опознаят по-добре и да се изградят един друг в един щастлив брак.

Телефонът звънеше през целия ден, докато се опитвах да завърша това, което бях започнала от сутринта. Постоянните и неизменни въпроси, някой се сетил, че съм имала нещо, от което той имал нужда….
През нощта е друго. Телефонът, това досадно изобретение, немее в ъгъла, а аз свободно можех да мисля и да излагам мислите си на хартия. Разхождах се от единия край на стаята до другия, обмисляйки как да изразя по-добре хрумналата ми идея. Времето като, че ли бе забавило бяг и усещах само мира и спокойствието около себе си.
Само че и това мина. Особено откакто навлязохме в ерата на звуковата електронна техника. Сега вече дори и късно през нощта, ако не един, то друг от подрастващите гърми нейде в съседство, надул до невъзможност любимата си музика.
Творческият порив е наследствено програмиран в човека и всеки иска да създава нещо и ако не може нищо друго да създава, произвежда шум. Някога ние правехме това, като изтощавахме гърлата си, докато прегракнат, но сега има по-мощни и шумни заместители.
Тия, сегашните, разглезени от техниката, са по-хитри и по-лениви. Те просто пускат устройството още по-силното. А къде може да се сравни немощният човешки глас с един модерен звукозапис.
Затварям прозорците и спускам пердетата, за да се изолирам от бушуващата в съседство поп истерия, и се старая да не мисля за заплашващия ме рак в белия дроб. Непроветреното помещение… спарения въздух…
И все пак аз продължавам да живея като нощна птица, една вече уморена и побеляла птица, която крачи напред-назад в кафеза на стаята, а понякога спира и вперва невиждащ поглед в пространството, замислена за нещо. Толкова нощи, без даже да се броят дните, вече са се изнизали, стопили се без следа, а пред теб само купчина изписани листове и спомени…
Нощта. Чудесно време за работа. Но когато работата не върви, най-добре е да си легнеш. Иначе става неприятно. На известна възраст най-трудно поносима компания е тая, да останеш насаме със себе си.