Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.

Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.

Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.

Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.

Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.

Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

За да получат напитката в компанията са работили 5 години.

Продуктът има вкус и мирис на истинско уиски, а на външен вид по нищо не се отличава от обикновеното. Това звучи странно, защото спирта съществено влияе на вкуса на напитката.

В състава на уискито освен традиционите вода, глицерин, натурални и изкуствени ароматизатори, млечна киселина и карамел влизат абсолютно неразбираеми и плашещи съставки, като 1-бутанол, калиев сорбат, аспартам и ацесулфам К и фенилаланин.

Трудно може да се твърди, че е създадено безалкохолно питие при положение, че в него се съдържа 0,2-1% спирт. Съществуват няколко технологии за получаване на безалкохолна бира, но и при малкото съдържание на спирт безалкохолното питие придобива друг вкус.

Въпреки всичко безалкохолното уиски било подкрепено от Американския съвет за ислямска храна и продукти. Все пак то може да се окаже добро решение за хора, които не употребяват алкохол поради религиозни причини, при тежки медицински заболявания или когато човек просто трябва да седне зад волана.

Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.

Какво ли не яде човек, когато попадне в екстрени случаи. Ето ви една рецепта на човек попаднал в ледената пустош, далече от хора и всякаква връзка с тях.
Ето какви продукти е използвал: Една дузина охранени мишки, една чаша вино, едно парче бяла мас, сол и пипер, чесън, спирт.
Може би трябва да отбележа, че бялата мас обикновено се намира само в Арктика, но тя може да се замести с проста сланина.
А ето и начина на приготвяне:
Одерете мишките и ги изчистете от вътрешностите, без да отстранявате главичките; измийте ги, след това ги поставете в тенджера със спирт колкото да покрие телата. Оставете ги да се мариноват около два часа.
Нарежете бялата мас на малки кубчета и бавно я запържете, докато повечето мазнина се стопи. После извадете мишките от спирта и ги овъргаляйте в смес от брашно, сол и пипер. Поставете ги в горещ тиган и ги запържете за около пет минути, като внимавате тиганът да не се нагорещи прекалено силно, иначе крехкото месо ще се изсуши и ще стане кораво и жилаво. След това прибавете чаша вино и шест или осем скилидки чесън. Похлупете тигана и го оставете да ври бавно петнадесет минути на слаб огън. Крем-сосът е готов, залейте мишките с него, похлупете съда и го оставете да престои десет минути на топло място, преди сервиране.
Ако смятате, че е трудно смилаемо за стомаха ви, неприятно за очите или невъзможно за консумиране, просто го оставете за екстрени случаи или когато няма друг начин,по който да си приготвите храна.