Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.
Архив за етикет: сонда
Призрачния град Централия
Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.
Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.
През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.
През 1854 г. голямата минна компания Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.
Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.
След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.
През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.
През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.
В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.
Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.
Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.
Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.
Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.
На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина 45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.
Работата в мините е различна от тази в миналото
Много професии, които по-рано бяха упражнявани от не много образовани хора, днес изискват повече техническа подготовка.
Например, при добиването на въглища вече трябва да умееш да ползваш пневматична сонда или пикел.
Днес миньорите използват лаптопи за наблюдаване на качеството на водата и повредите в оборудването.
В мината Туетимайл, близо до Оук Крийк, щата Колорадо работниците трябва не само да боравят с лопата и да карат трактор.
Според един от изпълнителните директори на мината им трябват работници с добри математически умения, техническо образование и да не се притеснява от работа с електроника.
Интересното в тази мина е, че работниците имат средно по две годишни обучения в колеж.
Порта на ада
Малцина са хората, които са дръзнали да се озоват в сърцето на Каракум. За това място навярно сте чели или слушали.. Хората го наричат „Порта на ада“. Бихме могли да го оприличим като седмия кръг на ада от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.
Всъщност това е дълбок, бълващ огнени пламъци кратер, широк 70 метра, който през последните 35 години непрекъснато се възпламенява.
Това явление е започнало през 1971 година, когато група геолози пуснали сонда за проучване на евентуални залежи на природен газ.
Внезапно сондата пропаднала. Оказало се, че тя е пробила подземна пещера, образувайки шахта, широка 60-метра и дълбока 20 метра. Тя била богата на природен газ, който изтичал в атмосферата.
Тогава се зародила идеята, газът да бъде задържан в кратера и изгорен.
Кратерът бил подпален. От тогава до днес огромната шахта продължава да гори и няма никакви признаци за изгасване.
Тази част от пустинята се е превърнала в туристическа атракция. В близост се появило малко селце. Днес в него живеят около 350 жители, които водят полуномадски начин на живот и често лагеруват в близост до огнения кратер.