Quant д-Sportlimousine е мощен автомобил, който използва като гориво солена вода. Той скоро бе сертифициран за движение по пътищата в Европа. Това е сериозен знак, че нефтения картел постепенно губят енергийната война.
За разлика от традиционните коли, работещи с бензин, Quant е-Sportlimousine използва система от електролитни елементи, разработени от NanoFlowcell. Тези елементи са способни да дадат зашеметяващите 920 конски сили (680 кВт). В резултат на това колата на солената вода може да ускори до 100 километра в час за 2,8 секунди и достига максимална скорост от 350 километра в час. E-Sportlimousine е разработена от немската фирма Quant.
Технологията с електролитни елементи е известна в продължение на няколко десетилетия, но едва наскоро някои автопроизводители са успели да получат разрешение за изграждане на коли, които могат да ги използват.
Такава технология на алтернативни източници на енергия може да направи бензинови автомобили остарели, тъй като тя е много по-ефективна и екологична.
Системата с електролитни елементи разработена от NanoFlowcell, действа по подобен начин на технологията с водородни горивни клетки – с изключение на това, че използва солена вода.
В тази система си взаимодействат две електролитни течности, съдържащи соли на метали. Електромоторите използват тяхната реакция за генериране на електричество, което след това се съхранява в суперкондензатори.
Ефективност на системата достига 80 процента, защото колата практически няма движещи се части, а генерираната допълнителна топлина е незначителна в сравнение с тази при автомобили, които използват литиево-йонни батерии.

На изложбата Milan Expo 2015 архитертурната фирма Nemesi & Partners е представила план на здание с фасада, която освен естетически вид има и прагматични функции.
Фасада на Palazzo Italia наподобява вкаменена гора, а конструкцията е направен от специален цимент, която поглъща смога.
Когато слънцето грее върху материала, той улавя някои замърсители и ги превръща в безвредни соли. Така, сградата почиства въздуха, а освен това има футуристичен и строен вид.
80% от фасадата ще бъде направена от рециклирани материали. Площта ѝ е 930 квадратни метра. За да се изгради фасадата ще са нужни около 2200 тона цимент.
Освен това сградата ще има на покрива си слънчеви батерии.

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.

Скоро чилийски и испански учени са направили изследвания в пустинята Атакама, намираща се Чили. Тази област е най-сухото място на Земята. Много учени смятат, че това е аналог на марсианската пустиня.
За замръзване  в пустинята изобщо не става дума, дъжд вали веднъж на 10 години, а почвата е богата на концентрирани соли.
Червената планета много се отличава от тази обстановка, защото там през цялата година всичко е замръзнало, а повърхността се намира под непрекъснатото въздействие на ултравиолетовите лъчи.
Въпреки това учените използват пустинята Атакама като „опитно зайче“. Преди да изпратят апарат на Марс те го изпробват в чилийската пустиня.
Съвсем наскоро е била тествана технология, която може да открие живи организми. Това устройство е създадено от испански учени. Използвайки я, те вземат почвени проби извлечени от различни дълбочини.