На Никола му предстоеше среща със световно известен пианист. Това бе вълнуващо и смущаващо за младежа.

Той израстна потопен изцяло в музиката. В дома му всички свиреха на поне един музикален инструмент. Самият той свиреше на цигулка и пияно, но по-често бе солист в църква или пееше на празници или организирани концерти по случай дадени събития.

Никола бе възхитен от новата му предоставена възможност.

– Мечтите ми се сбъдват, – казваше си Никола, – може би това е моят шанс, да се изявя на световната сцена.

Когато се срещна с пианиста, се оказа, че макар и известен изпълнител, той слабо говореше английски.

Освен това се получи нещо доста интересно.

Пианистът предложи:

– Вземете това виолончело и свирете.

Като същевременно нареди нотни листове пред него.

„Никога не съм свирил на виолончело“- помисли си Никола.

Но преди да каже каквото и да е, пианистът го подкани:

– По-смело, младежо! Аз ще ви съпровождам.

Никола изтръгна няколко звука от инструмента, опитвайки се да имитира това, което знаеше от обучението си по цигулка, но нищо не се получи и двамата се разделиха.

Изведнъж като събуден от дълбок сън Никола извика:

– Защо не му казах, че мога да пея?!

Бог ни въоръжава, за да развиваме нашите природни таланти и духовни дарби.

Нека използваме това, което Господ ни е дал, за да Го почетем и да служим на другите за  Негова прослава.

Момичето вундеркинд в много добре познато в родината си. То е започнало да свири на цигулка на три години, първата си соната за пияно е написало на шест. А първата си опера „Разтърсващи сънища“ на седем.

Алма дебютира като солист на премиерата на първия си концерт за цигулка и оркестър.

Журналистите често в сравнение момичето с Волфганг Амадеус Моцарт, който е написал първата си симфония на осем години.

Но Алма не е съгласна с това:

– Аз не съм малък Моцарт, а малката Алма. Ако бях като него, може би щеше да бъде малко скучно. Бих писала точно това, което Моцарт е писал до мен. Предпочитам да съм малката Алма.

Премиерата на операта ѝ ще се състои във Виена на 29 декември. Това е една нова версия на Пепеляшка. Тук Пепеляшка е композитор, а мащехата ѝ оперния режисьор. Принцът е поет, който намира любимата си не по пантофката, а по музиката, която тя е написала.

Алма казва:
– Вдъхновението идва изведнъж, когато си почивам или се разхождам, а понякога, дори, когато спя.

Тя няма търпение по-скоро да се състои премиерата на операта ѝ. Постоянно сънува как ще изглежда сцената.

По време на турнир Робърт Фишер приближил Смислов, който бил забележителен певец и започнал нещо да си тананика. Той нямал слух, нито глас, но внимателният и приятелски настроен Смислов му казал:

– Боби, вие имате истински талант!

Фишер взел насериозно комплимента и започнал да се хвали, колко добър певец е.

На следващия турнир  решили да му погодят номер.

Една вечер в един ресторант, където се събрали доста шахматисти, конферансието обявило:

– Уважаема публика, сега пред вас ще излезе знаменитият солист Робърт Фишер!

За гросмайсторите това изпълнение било непоносимо, но в залата хората му ръкопляскали неудържимо.

А Паул Керс отбелязал:

– Боби, май ще трябва да оставите шахмата и напълно да се посветите на пеенето.

Фишер без да се колебае отговорил:

– Да, отдавна зная това, но за съжаление много добре играя шах.

Веднъж композиторът Макс Регер дирижирал концерт от свои творби. В тях певец трябвало да изпълни така наречената „свободна каденца“.
Певецът сносно се справил с първите тактове на каденцата, а след това се изгубил, започнал да блуждае в различни тоналности, направил няколко невероятни импровизации, в крайна сметка отново се върнал в правилната тоналност и с облекчение пристъпил към края.
За да отбележи този щастлив изход, композиторът весело извикал на сконфузения солист.
– Добре дошли, маестро! През цялото време не изгубихме надежда, че отново ще се срещнем с вас!