В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.

Всички народи обичат да срещат Нова година. Но през различните времена тя се е срещала по различно време.
Славянските народи са отбелязвали Нова година на 1 март. Природата се събужда и надвива зимния мраз. Възражда се и се готви за нов живот. Тогава са се покланяли на Перун. Украсявали идолът с венци и край него палели огньове. Празникът бил съпроводен от пир, песнопения, хора и състезания.
След приемането на християнството дошъл и новият европейски Юлиански календар. Нова година се празнувала също на 1 март, но според византийския календар тя се празнувала на 1 септември. Тогава реколтата е събрана, работата е свършена и започвала нова година.
Но всичко това се провалило поради намеренията на Юлий Цезар. Той трябвало спешно да назначи нов консул, а закона разрешавал това да се прави само веднъж в годината и то след празниците на Нова година.
Това се случило в края на декември, а да чака до март Цезар никак не можел. Той не могъл да измисли нищо по-добро и обявил, че Нова година ще се празнува от 1 януари.
Първоначално това ставало само в Западна Европа, но след това се възприело и от всички страни на континента. Била възприета и традицията за празника да се украсяват елови и смърчови клонки, които се окачвали в домовете. Празникът се съпровождал с оръдейни изстрели и фойерверки. Масовите празненства, зимните забавления, танците и маскарада станали задължителни за празника.
По-късно се появили Дядо Мраз и Снежанка, но започнали да раздават подаръци на децата много след това, първоначално били само новогодишни атрибути, носещи щастие и удоволствие.
Това е историята…. За това сега се празнува Нова година, в средата на зимата, със сняг и студ.

В гората на Сенеския район са цъфнали кокичета. За това е разказала местната жителка Елена Белская, която работи като пощальон на пощенска станция „Богданово“.
Елена е станала случаен свидетел на почти пред новогодишното чудо. Тя е отивала за дърва в гората, когато е забелязала кокичетата.
На количката и се счупило колелото и тя се навела да го оправи. Тогава забелязала под храста цъфналите кокичета. Едва ли е щяла да ги забележи, ако не се е била навела, тъй като всичко било покрито със сняг и се белеело наоколо.
Днес цветята, както и преди радват очите. Порадвайте им се и вие. Вижте колко са красиви и свежи на снимката. Някои от тях тепърва ще отворят венчелишчетата си, въпреки всички закони на природата.

Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

През януари преспите сняг достигнали няколко метра височина.

Страхувайки се, че няма да смогнат да почистят снега, който на пролет заплашвал да наводни домовете им, местните жители се обърнали за помощ към управляващите.

Трябва да се даде нужното на чиновниците, те не отказали помощ.

В изпратеният отговор ясно се казва: „Относно молбата ви, ще се събере и извози снега от района ви до 15 март тази година.“

Това е нищо в сравнение на факта, че отговорът дошъл на 21 юни, когато в района температурата била 30 градуса.

Както се изяснило по-късно, пощата тук съвсем не била виновна. Документът бил изпратен от Министерството едва на 13 юни.