В гората на Сенеския район са цъфнали кокичета. За това е разказала местната жителка Елена Белская, която работи като пощальон на пощенска станция „Богданово“.
Елена е станала случаен свидетел на почти пред новогодишното чудо. Тя е отивала за дърва в гората, когато е забелязала кокичетата.
На количката и се счупило колелото и тя се навела да го оправи. Тогава забелязала под храста цъфналите кокичета. Едва ли е щяла да ги забележи, ако не се е била навела, тъй като всичко било покрито със сняг и се белеело наоколо.
Днес цветята, както и преди радват очите. Порадвайте им се и вие. Вижте колко са красиви и свежи на снимката. Някои от тях тепърва ще отворят венчелишчетата си, въпреки всички закони на природата.

Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

През януари преспите сняг достигнали няколко метра височина.

Страхувайки се, че няма да смогнат да почистят снега, който на пролет заплашвал да наводни домовете им, местните жители се обърнали за помощ към управляващите.

Трябва да се даде нужното на чиновниците, те не отказали помощ.

В изпратеният отговор ясно се казва: „Относно молбата ви, ще се събере и извози снега от района ви до 15 март тази година.“

Това е нищо в сравнение на факта, че отговорът дошъл на 21 юни, когато в района температурата била 30 градуса.

Както се изяснило по-късно, пощата тук съвсем не била виновна. Документът бил изпратен от Министерството едва на 13 юни.

Преди 3000 години в Китай започнали да замразяват плодови сокове. Принципа за приготвяне на прародителя на съвременния сладолед в това далечно минало бил много прост.
Снегът се смесвал с плодов сироп или сок. Това сега едва ли ще ни дойде наум, като се има в предвид „чистотата“ на снега при сегашната ни екология.
Рецептата за направа на сладолед е пренесена от Китай в Европа от пътешественика Марко Поло в края на XIII век.
Първоначално сладолед можело да се купи само през лятото.
Но когато през 1750 г. французинът Бюисон започнал да използва млечни продукти, сладоледа започнал да се произвежда и продава през цялата година.
Тъй като по това време хранителните добавки никой не е „химизирал“ сладоледа се е правел само от естествени продукти: сметана, белтъци от яйца, шоколад, касис, боровинки, както и други плодове.

Ако се окажете без парашут, положението доста се усложнява.
През 1944 г. летецът Никълс Алкмейд изпаднал в ужасна опасност на 5500 метра над Германия. Самолетът му горял и парашута му бил овъглен.
Той скочил, очаквайки да умре, но извадил късмет.
Паднал върху короната на едно дърво, после се изтърколил в дълбока пряспа от сняг. Така голяма част от силата на неговото падане била погълната.
Не е ли чудно, че Алкмейд оцелял, за да разкаже историята си, като се отървал без нито една счупена кост.