Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Обикновенно вярваме, че хората се учат от провалите си, макар практиката да опровергава това твърдение.

Мозъкът ни всъщност регистрира успехите и ги взима за „пример“ при следващото житейско изпитание.

Изследователите от Масачузетския технологичен институт наблюдавали промените, които настъпват в мозъчните клетки, когато животните правят нещо правилно и когато грешат.

Учените установили, че животните се поучават само от опита, придобит с положителни преживявания.

Били направени снимки на процеса при учене. Учените наблюдавали в реално време как единичните клетки променят отговора си на информацията, постъпила след правилно и след погрешно действие.

Установено било, че мозъчните клетки следят дали скорошни действия са довели до положителен или отрицателен резултат.

Нещо повече, когато поведението е успешно, те се привеждат в съответствие с това, което животното е научило. След неуспех клетките не отчитат никаква промяна и следователно мозъкът не се променя.

Главата на кълвача при удряне с човката се движи със скорост 6 м/сек., изпитвайки натоварване превишаващо ускорението при свободно падане. Изследователите смятат, че за защита на мозъка помага различната дължина на горната и долната част на клюна, а също и гъбестата структура на пластичните костици гасящи вибрациите.

До това заключение са достигнали изследователите след анализ на снимки направени с високоскоростна камера, томография и компютърно моделиране. Освен това мозъкът на кълвача е изтеглен по скоро по дължина, отколкото по ширина и тава помага натоварването да се разпределя на по-голяма площ.

Учените са направили специален експеримент, при който две видеокамери фиксират положението на кълвача кълвящ датчик, който измервал силата на удара. Оказало се, че при удар птицата леко завърта глава, а това влияе върху разпространението на действащите сили.

Петльобразната подезична кост минаваща около черепа на птицата действа като предпазен колан, особено в първия момент след удъра на клюна. Горната и долната част на човка на птицата е различна и тази асиметрия предава сила от върха на клюна до костта, което намалява натоварването върху мозъка.

Учените подчертават, че мозъкът е защитен от повреди, поради комбинацията от всички тези фактори, а не на някакви специални особености.

През изминалите сто години местните жители са строили своите домове сред огромните камъни, като хармонично са ги вписвали в красивия пейзаж.

Благодарение на стабилността на камъните и необичайното оформление, външният вид на града практически не се е изменил. За нови постройки място няма, а старите са доста стабилни и живописни и би било жалко да се премахнат.

Необикновеността на града го е направила известна забележителност в Португалия. Самото селише се е превърнало в град – музей под открито небе.

Труднодостъпността до него го предпазва от потока любопитни туристи. Тези, които издържат и достигнат до него са възнаградени с едно незабравимо зрелище и красиви снимки  за спомен.

Покровител на града е Исус Христос, за това почти навсякъде се срещат множество кръстове с различни размери.

Останките от средновековен замък, прекрасната каменна църква и оранжевите покриви на камените къщи привличат погледа на всеки посетител. Градът е разположен на върха на планината Сера да Естрела, от където се откриват живописни гледки към близките околности.

Сред множеството методи за лечение един от най-ефективните и същевременно озадачаващ е анималотерапията. Това  лечение е с помощта на животни.
Замисляли ли сте се до сега, как домашните животни влияят на нашето здраве? Нима не сте чували за коткотерапия, кучетерапия, риби-дерматолози и пухкави, живи грейки?
Домашните любимци помагат на своите собственици да поддържат нормално кръвно налягане и холестирол в организма си.
В анималотерапията днес има два метода. Единият е свързан с физически контакт с животните:съвместни разходки, игри и „разговори“.
Вече има открити центрове по ипотерапия и делфинотерапия, където с успех се лекуват такива тежки заболявания като детска церебрална парализа, епилепсия и нарушение на говора.
Другият метод е свързан с получаването на положителни емоции при отглеждане на животни, гледане на снимки и изображения на такива.
Ето защо анималотерапията е станала толкова популярна. Тя може да се използва и за хора, които по някаква причина на са в състояние да отглеждат домашни любимци.