Христос иска от нас да „бодърствуваме с Него“, забравяйки за своите убеждения.

В началото ние бодърствахме не с Христос, а за Него. В нашите ежедневни дела ние не бодърстваме с Исус, опирайки се на библейските откровения.

Нашият Господ се опитва да ни доведе до това, че ние заедно с Него да влезем в някакъв вид своя Гетсиманска градина, но ние не искаме и казваме:

– Не, Господи, не разбирам, защо ми е необходимо да минавам през този ужас.

Нима можем да останем будни с Този, Когото не можем да разберем? Как ще разберем Христос, ако решим да останем будни в Неговата Гетсимания, без да разбираме какъв е смисъла на това, което Той прави? Ние не знаем, как да бодърстваме с Него, привикнали сме само на това, че Той бодърства с нас.

Учениците обичаха Исус Христос със всичката си сила, но не разбираха, какво Той смяташе да извърши. В Гетсиманската градина те заспаха с мисли за собствената си скръб. Три години прекараха много близко до Исус, но накрая „Го оставиха и избягаха“.

„И те всички се изпълниха със Святия Дух“, това е казано също за тези ученици, но между първото и второто събитие се е случило чудо – смърт, Възкресение и Възнесение на нашия Господ, и изпълване на учениците със Святия Дух.

Исус каза: „И ще приемете сила, когато върху вас дойде Святия Дух“.

Това означава, че те са се научили да бодърстват с Него през целия остатък от живота си.

Религиозната традиция казва, че Бог получава слава, когато ние благородно понасяме агонията на болестите и немощите си. Но Библията нищо такова не говори. Тя казва, че Бог получава слава, когато слепи проглеждат, куци прохождат и сакатите оздравяват.

В Индия и Африка, където хората не са научени на такива религиозни традиции, когато някой идва и им казва:

– Аз идвам при вас като пратеник на всемогъщия Бог, – хора вярват, какво казва този човек.

Когато чуят:

– Исус, Царя на царете, проля кръвта Си за вас. Той ще ви освободи днес от грях, болест и смърт.

И те започват да се радват. Не спорят с Божието Слово.

И знаете ли какво се случва?

Хората започват да се изцеряват, хвърлят своите патерици и махат превръзките от телата си!

Когато се научим да слушаме Божието слово по този начин, с нас ще стане същото. Бог не гледа на лице. Неговото Слово работи за всички. Всичко зависи от това как ние Го приемам!

Смята се, че трихинелозата е причина за смъртта на някои полярни пътешественици.

Предполага се, че от трихинелоза е загинал Андре Соломон, който участвал в шведска експедиция. Той почти се хранел с необработено термично месо от бяла мечка.

Червеят може да порази кой да е вид от бозайниците. Ако животното яде месо, което съдържа кисти, киселината в стомаха разтваря покритието и освобождавайки паразитите.

Трихинелозата загива при термична обработка на месото, достатъчни са 65 ° С за смъртта на патогена.

Делфините просто така не биха атакували акулите. Това се случва, когато хищникът напада на отбилия се от стадото делфин. Когато делфините забележат това, то шанса на акулата да получи плячката си е нула. Така акулите са обречени на смърт.

Понякога на акулата се отдава възможност да избяга и да се скрие. Това става, ако делфините не заобиколят веднага хищника. По такъв начин делфините могат да обърнат акулите и да парализират действията им.

Те са готови да се защитават до последно, до смъртта на нарушителя.

Силата на делфините се дължи на тяхната сплотеност и единство. Ако действат самостоятелно, то в схватката едва ли биха удържали победа.

А това, че акулите се боят от делфините е много съмнително.

Слънцето прежуряше, но под сянката бе прохладно. Димо бе навел глава и слушаше напътствията на поп Кирил:

– Скъпи мой приятелю, не ти ли бяха достатъчни пет работни дни, за да задоволиш потребностите си? Запомни, пари изкарани в неделя са огън, който ще погълне и останалите ти средства. Колкото искаш работи, но Бог ще ти даде толкова, колкото намери за добре.

Димо неохотно клатеше глава:

– Обещаха ми много повече пари, отколкото мога да изкарам за две седмици.

– Неделята е ден за Бога. Той трябва да се посвети на Него, – продължи поп Кирил. – Най-важната ти работа в този ден е да отиде на църква, да се помоли, да чуеш Божието Слово. Това трябва да го правиш с цялото си семейство. Защото ако децата не дойдат в църквата като малки, те няма да дойдат в нея и като големи.

– Да, но децата ми искат обувки, дрехи, храна, – упорстваше Димо – А сега вече и смарфони, лаптопи, таблети и каква ли не още техника. От къде да взема пари за всичко това?

– В неделя трябва да се погрижиш за своята душа. Човек освен тяло има и душа. Защо пренебрегваш душата си?

Димо се готвеше вече да си тръгне, когато поп Кирил го спря:

– Послушай ще ти разкажа една история.

Димо наостри уши, той обичаше приказките и историите, които разказваше попа.

– Един богат човек срещнал на пътя си просяк. Беднякът му разказал за своите нещастия. Богатия го съжалил и от седемте лири в джоба си му дал две. След това просякът разказал и за други своите беди и получил още две лири. Било време за обяд и богаташът поканил просякът на трапезата си. Докато се хранели беднякът разказал още една история от живота си и получил още две лири. Когато получил шестте лири, просякът измъкнал от джоба си нож и поискал, и седмата лира.

– Каква неблагодарност, – възмути се Димо.

– Какво му се полага на този просяк? – попита поп Кирил.

– Смърт, – извика Димо.

– И ти заслужаваш такова наказание, – каза поп Кирил. – Ти и този неблагодарен просяк. Бог ви е дал шест дни и само един  е оставил за Себе Си. А ти и този ден искаш да Му вземеш.

В действителност, в суетата на ежедневието много забравят за църквата. Ходенето на църква в неделя за тях е напразно пропиляно време. Страхувайки се как ще преживяват, хората се трудят цяла седмица, а в неделя пируват, вършат безумия и се отдават на пороците си. Не разбират колко много губят, ако не отидат в храма в неделя.

Ако свещеникът ви бе казал, че ще ви даде по 100 лева, ако дойдете в църквата в неделя, щяхте ли да правите уговорки, че не можете да отидете, защото сте заети. Съмнявам се. Може би бихте тръгнали още на разсъмване и бихте пристигнали в църквата много преди свещеника.