Сонатата за пияно, известна като „Лунна“, самият Бетовен  не е наименувал.

Тя била регистрирана под номер 14 с подзаглавие „В духа на фантазията“.

След смъртта на композиторът критикът Лудвиг Релщаб сравнил първата част на сонатата с „лунна светлина на езерото Люцерн“.

След това този епитет „Лунна“ се закрепил за цялото произведение.

Жените по целия свят, както кльощавите, така и тези с по-пищни форми, искат да изглеждат универсално изящно, стилно и ефектно.

Нека да се разберем, има ли в съвременната мода изящна и в същото време практична и удобна рокля? Такава рокля, която може да се облече на парти, в института, на работата или просто на разходка?

Не съм фантазьорка, нито изобретател.

Въпреки всичко такава дреха съществува! Тази рокля е в стил A-Line. Тя е равномерно разширяваща се надолу. Формата ѝ наподобява буквата „А“. Разработена е  от Кристиян Диор през 1955 г. Тази форма е адаптация на рокля трапец на Кристобал Баленсиага. На модните подиуми A-Line е била въведена след смъртта на Диор.

Триумфалното завръщане на рокля A-Line, е невъзможно да не се забележи и в наше време.
Много почитателки на модата са забелязали нейните преимущества и универсалност.

Рокля с такава кройка, перфектно скрива всички недостатъци на женската фигура и по-добре подчертава  достойнствата ѝ.

Девойка в такава роля, ще бъде неотразима.

Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.

Загубите , понесени от глобалната икономика, се дължат на разходите за здравеопазването и намаляване на общата производителност.

Това се случва в богатите страни, но с развитие на бедните страни, този проблем ще стане и техен.

Изследванията също показват, че заседнал начин на живот увеличава риска от диабет, рак и сърдечни заболявания. Този начин на живот ежегодно довежда пет милиона човека до смърт.

За да се компенсират вредите от заседналия начин на живот, трябва поне един час човек да посвети на физическа активност, като ходене, каране на колело, …

Важно е да се увеличи физическата активност.

При тези, които имат заседнал начин на живот има по-голям риск за заболяване, отколкото при тези, които седят много по-малко от осем часа и много малко правят някакви упражнения.

Иван Иванов беше уважаван лекар в околността. Днес деня бе по-спокоен. На гости му дойде негов стар приятел. Пиха чай и си спомниха младостта.

– Как се отнасяш към идеята за живот след смъртта? – попита го приятелят му.

Рационалист до мозъка на костите си Иванов отговори:

– Всичко това са глупости.

Приятелят му още веднъж се върна на тази тема в разговора им, но Иванов остана непреклонен:

– Нямам време за празни приказки.

Последва врява. Приятелят изруга и като попарен изскочи от кабинета на Иванов. Бързо слезе по стълбите, с треперещи ръце облече палтото си и се втурна към изхода.

Иван Иванов стана мрачен и побледня като платно. Хвана се за главата:

– Какво направих? Този човек може тази нощ да посегне на себе си. Какъв глупак съм, съвсем забравих, че скоро почина жена му. Човекът търсеше утешение. Та нали ако съществува задгробен живот, той ще се види с жена си, когато дойде и неговия час да си отиде от тази земя. Как не се усетих? …. Обърках отново нещата…