Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.

Защо едни представители на противоположния пол ни харесват, а други ни отблъскват?
Защо се случваа това е трудно да се отговори. Самата природа на половото влечение не е изяснена до край. А човешката психика понякога поднася сюрпризи. Но все пак се забелязват някои закономерности.
Едно от обясненията защо ние веднага изберете едни хора, а отблъскваме други се корени в нашите възприятия от детство. Те са от времето, когато ние все още не сме ги осъзнали или сме частично наясно с тях, но тези възгледи остават с нас за цял живота и имат силно въздействие, включително и по отношение на избора на партньор.
Смята се, че мъжете избират жени като майките им. Това се дължи на факта, че майката за всеки от нас е първият човек, към когото изпитваме силно емоционално чувство. По-късно в мъжкото подсъзнание образа на майката е определен като стандарт за жена и всички останали, той ще сравнява с нея. Ако майката е слаба, той би искал кльощави жени, ако пък е пълна – пълни. Разбира се, не всички неща са толкова прости, има и други фактори, които определят избора на мъжете и жените, но все пак сравнението със „стандарта“ винаги се прави.
А какво да кажем за жените? Дали тази теория се отнася и за тях? Жените избират мъже, които приличат на бащите им?
И да, и не.
Факт е, че жените често избират мъже, които приличат на бащите им не по външен вид, а по характер. Бащата на момичето е първият силно въздействащ емоционален образ от противоположния пол. Ако тя е в добри отношения с него, ще търси човек, който прилича на баща ѝ. Но ако са в лоши отношения, или такива, които изобщо не са съществували, жената приема за стандарт човек, който ѝ е направил силно впечатление в най-ранна възраст. Тя може съвсем да не го помни, но това остава в подсъзнанието ѝ като образ, който ще служи като модел за сравнение и отсяване на други членове от противоположния пол.
Често ние не си даваме сметка защо обичаме един човек, а другите отблъскваме. Нашето подсъзнание не може да бъде заблудено. Но той знае и помни всичко, което се случи с нас.
И въз основа на това знание взимаме решенията си.

Косата му беше побеляла, въпреки, че нямаше още 45 години. Очите му гледаха уморено, но съсредоточено и внимателно. Драган бе преживял много неща, но и животът не беше го пощадил. Той гледаше своя събеседник, все още запазил младежкия си чар. Данчо бе имал повече препятствия в живота си, но със оптимизма си успяваше да надделее над нещата.

– Говорят, че някой се опитвал да те отрови, – каза Данчо.

– Да, – отговори Драган, без желание да обяснява подробности по случая, за него животът беше борба и отстояване.

– Какво стана? – насточиво попита Данчо. – Кой те отърва?

– Приятели, – някак без желание отговори Драган. – А ти имаш ли приятели?

Данчо не веднъж бе мислил по този въпрос. Опита се да ги преброи на ум, но нещо май не му излизаше сметката.

– Та как ще имаш, нали всичките ги превърна в слуги!? – каза Добри, като удари с юмрук по масата.

– Никого не съм превръщал в слуга, – опита да се оправдае Данчо. – Те работят, аз им плащам.

– Не ставай смешен, – повиши глас Драган. – Когато межди приятели се намесят пари, вече не са никакви приятели.

Изведнъж в главата на Данчо прозвуча любимата му песен: „…само ти сърце си ми приятел“. Такъв си беше Данчо вълк единак.

Но и самият той разбираше, че трудно се живее в този свят без приятели.

Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

Гъсенисата на синята пеперуда има феноменална способност. Тя умее да устрои живота си за чужда сметка, както се представя за съвсем друга.
Абсолютно човешка тактика.
Как може членестоноги без добре развит мозък да извършва тези измами?
Ето така:
На тялото на гъсеницата, на самата ѝ глава са разположени малки „устни“. Когато това създание се притесни, че не може да си осигури препитание, то започва да си чеше устните. В резултата на това се получава „песен“, която много наподобява на тази, която „пее“ царицата майка.
Песента толкова наподобява истинската, че мравките веднага пренасят гъсеницата в мравуняка, където тя живее щастливо, докато какавидата се превърне в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят натрапницата, защитават я от опасности, взимат я със себе си, ако се наложи да се преместват.
Тя дори не трябва да дъфче храната си. Мравките повръщат вече смляната и снабдена със собствените им полезни ензими храна направо в устата на гъсеницата.
При глад мравките хранят паразита със своите неродени братя и сестри, които също предварително са сдъфкани.
Истинската кралица майка мравките изгонват или убиват. Така влияе силата на злото чрез неоткритите измамници.