Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.

Излизайки от паркинг един човек случайно задрал близко стоящата кола. В резултат останала малка вдлъбнатина на задното крило.
Нанеслият вреда на чуждата кола не дочакал собственика й, много бързал. Но извадил лист хартия. На нея написал извинението си, номера на мобилния си телефон. Завил листа в банкнота от пет хиляди долара и я пуснал през малкото прозорче на предната шофьорска врата, което леко било открехнато.
Минало седмица и човекът забравил за случилото се.
Изведнъж на сметката на мобилния му пристигнали 1200 долара и след 5 минути дошъл и MMS -ка със снимка на задното крило и съобщение : “ . . . . Шпакловка, боядисване. Достатъчно е. Това е рестото. Благодаря ви.“
Човекът отговорил: „Няма за какво“.
След това цял ден вървял и се усмихвал на всеки срещнат …..

Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.

С корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят.
Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.

Един ученик се обърнал към учителя си:
– Моят партньор се занимава във фирмата със реклама, но ми се струва, че не всичко прави както трябва. Бих искал да се посъветвам с теб.
Учителят кимнал и ученикът продължил:
– Неговите реклами скриват истината от клиента. Освен това, те изглеждат така все едно не всичко е казано. Той твърди, че е важно хората да дойдат при нас, а после всичко зависи от продавачите ни. Аз отдавна се занимавам с подготовката на нови продавачи, но те често ми се оплакват, че се чувстват като лъжци. При вписване на крайната сметка, клиента винаги има нещо против. Как да обясня на партньора си, че не е прав?
– Постарайсе да му втълпиш една единствена мисъл, –  казал учителят. –  Важно е не само клиента да дойде при вас, но и да си тръгне доволен. Тогава той ще дойде пак. Хората, които са измамени, не искат да бъдат заблудени отново….