Бетховен е боледувал повече от 35 години. Той е оставил писмо с молба, да се обследва тялото  след смъртта му, за да се открие причината за невероятните стомашни болки, които е имал. Писмото е написано преди повече от 200 години, но изпълнители на неговата воля стават негови поклонници въоръжени със съвременни диагностични технологии.
При анализа на косата на композитора не е открит живак. Следователно не е боледувал от сифилис. За странното поведение и физическото заболяване на Бетховен трябва да има друго обяснение.
Забелязано е, че съдържанието на олово в косата му превишава нормата 100 пъти.
Известно е, че при отравяне с олово, в редки случаи се наблюдава оглушаване. Дали това е причината за загубата на слуха при композитора, не се знае точно. Но той е страдал от отравяне с олово известно под името плумбизъм.
Има предположения, че водата, в която се е къпал и пил е съдържала олово.
Композиторът умира от пневмония, която е завършила с усложнения в червата, а това вече е в следствие на отравяне с олово.

Музикалните способности на Равел започнали да се проявяват още в ранна детска възраст. Той имал абсолютен  музикален слух. Познава нотите  преди азбуката.
Веднъж с родителите си били на гости, където  не минавало без музициране. Същата вечер малкия Равел влязъл в спор с възрастните. Той твърдял, че нотата, която всички възприемали за „фа диез“ е в действителност чисто „фа“. Баща му го накарал да погледне клавиатурата и да види, че този клавиш е черен, следователно е „диез“. Малчугана настоявал, че това е чисто „фа“ и този клавиш трябва да се пребоядиса в бяло.
По-късно, когато домакинът на тази вечеринка проверявал настройките на пианото си,  установил, че то е настроено с половин тон по ниско…
Коментарите са излишни. Дарбата си е дарба. Но защо, често не и се доверяваме, особено, когато се проявява в едно дете?