Музикалните способности на Равел започнали да се проявяват още в ранна детска възраст. Той имал абсолютен  музикален слух. Познава нотите  преди азбуката.
Веднъж с родителите си били на гости, където  не минавало без музициране. Същата вечер малкия Равел влязъл в спор с възрастните. Той твърдял, че нотата, която всички възприемали за „фа диез“ е в действителност чисто „фа“. Баща му го накарал да погледне клавиатурата и да види, че този клавиш е черен, следователно е „диез“. Малчугана настоявал, че това е чисто „фа“ и този клавиш трябва да се пребоядиса в бяло.
По-късно, когато домакинът на тази вечеринка проверявал настройките на пианото си,  установил, че то е настроено с половин тон по ниско…
Коментарите са излишни. Дарбата си е дарба. Но защо, често не и се доверяваме, особено, когато се проявява в едно дете?