Един човек се разхождал в горите на Флорида. Той бил много уморен и жаден. На една поляна, видял портокалово дърво. Но плодовете му били без сок и горчали. За това дърво никой не се е грижил и не е подрязвал клоните му. Земята, на която растяло това дърво не била наторявана.

Така става и в живота на християнина. Без Божието ръководство, без правилното хранене с Божието Слово, без изпълването със Святия Дух, без молитвеното общение с Господа ние не можем да принесем богоугоден плод, в който да има любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Някои християни вярват, че посещаването на църковните служби веднъж седмично е достатъчно за да нахранят душата си, но за съжаление те грешат.

За успешен духовен растеж и изграждане богоугоден плод е необходимо християните постоянно да се хранят с Божието Слово и да има лична връзка с Бога в молитва.

Божието Слово е било, и ще бъде „жива вода“ за всяко вярващо сърце.
Молитва, заедно с изучаването на Библията насърчава живота ни в Христос.

Лична молитва е общуване с Бога и застъпничеството за другите. Чрез молитвата Бог прави нещо с нас и в нас.

Тези, които не могат да си намерят работа в България, да се обърнат към службите за безработни в Китай. Там има доста интересни предложение.

Ето ви едно от тях.

Китай е рай за Интернет троловете. Там те могат да изкарват прехраната си, като се занимават с това, което им харесва и предизвикват хаос в Интернет.

Китайското правителство използва около 300 хиляди интернет коментатори, които за 50 цента пишат положителни коментари за китайското правителство. От там идва и името им „Армия за 50 цента“.

Платените тролове се стараят да опровергаят и погребат под тонове положителен спам всякакви негативни коментари или критически статии относно китайското правителство.

Тони бе дошъл преди два часа в болницата, бяха му съобщили, че съпругата му е припаднала по време на работа. Тя му се бе оплаквала  тези дни от силни болки в стомаха, но той реши, че не е нещо опасно.

Щом влезе в болницата, веднага отиде при лекарят, който я бе приел:

– Можете ли да ми кажете, как е Лили? – погледна втренчено доктора и очакваше да му каже, че нещата не са кой знае какво.

Изражението върху лицето на доктор Стоилов, не даваше никаква надежда и Тони се притесни от мълчанието му.

– Много късно е дошла в болницата, – поглади с пръсти брадата си Стоилов. – Трябвало е да дойдете по-рано, когато е получила първите болки.

– Но те бързо отминаваха и след това тя се чувстваше добре, – смутено каза Тони.

– На вас така ви е изглеждало, – с укор го погледна докторът. – Вероятно не ви е казала, че и след това болките са продължили. Не е искала да ви притеснява.

– И сега какво? – попита отчаяно Тони.

– Ще опитаме да отстраним тумора, но вероятно ще има разсейки, – вдигна ръце безпомощно Стоилов. – За сега нищо не мога със сигурност да ви обещая.

Тони тръгна притеснен и малко изнервен към стаята на Лили. Когато го видя, тя цялата засия:

– Извинявай, че така се случи. Даже не знам как стана.

– Надявам се нещата да се оправят, – Тони се опита да изглежда обнадежден.

– Знаеш ли, преди теб дойде отец Спиридон, – сподели Лили, – Мира му се обадила от службата и му разказала за мен.

– Какво е правил тук? – разгневи се сериозно Тони. – Той няма работа насам.

– Мислех си …..,  – но Лили не можа да довърши.

– Не си мисли глупости, – скочи Тони. – Само не ми казвай, че си искала последно причастие.

– Вадиш си прибързани заключения, Тони, – опита се да го успокои Лили. – Той беше дошъл само да поговорим и да се помоли за мен.

Тони закрачи из стаята.

– Да се помоли? – Тони не можеше да овладее гнева си. – На кого ще се моли? Ако Бог беше толкова милостив, щеше ли да допусне да се случи всичко това?

Лили прехапа устни. Не ѝ бе идвало на ум, че ще се наложи да защитава вярата си и то от човек, който много обичаше.

– Тони, трябва да разбереш едно, – каза кротко Лили, без капчица гняв. – В най-тежките моменти винаги съм разчитала на две неща. на теб и вярата ми в Бога. А точно в този момент, скъпи, се нуждая и от двете.

Ръководителят на хидрометеорологичната служба на въоръжените сили на Руската федерация Владимир Удриш смята, че създаването на „климатично оръжие“ е нереално.

Според него, въздействие на такова оръжие в глобален мащаб е невъзможно, тъй като е много скъпо.

Въпреки това, можете да повлияе на времето на местно ниво.

Например, да се предизвика дъжд, градушка или падане на лавини.

За да се гарантира безопасността на Олимпийските игри, предварително се поражда падането на лавини.

За целта била задействана службата по предотвратяване на градушки.