Днес денят бе горещ. Силвия отведе децата си в близката сладкарница, за да ги почерпи по един сладолед.

След като избраха вида на сладоледа, трябваше да чакат пет минути на опашка.

Най-накрая едно 17 годишно момиче ги обслужи. Тя попита децата:
– Какъв сладолед желаете?

А след това на всяко дете даде сладоледа в ръката му, но нито едно от тях не я погледна, нито ѝ благодари.

Странно, някои неща се приемат за даденост.

Силвия преброи до десет, но децата излязоха със сладоледите навън, сякаш нищо не се бе случило.

Силвия ги настигна на улицата, взе сладоледите им и ги хвърли в кошчето за боклук.

Децата се развикаха:

– Мамо, какво направи?!

– Сладоледите бяха толкова хубави и вкусни.

– Защо ги хвърли в кошчето за боклук?

Тихо и спокойно Силвия им обясни:

– В един прекрасен ден, ако ви провърви, можете да работите като това младо момиче. Надявам се ако стане някой от вас сервитьор, хората да ви забелязват, да ви гледат в очите и да ви благодарят. В това се заключава елементарното човешко отношение към тези, които те обслужват.

Това се казва майка. Не веднъж съм била свидетел на грубо и арогантно отношение, особено към сервитьорите.

Навярно това е било шок за децата, но те за дълго ще запомнят този урок.

Навън бе много горещо. Лятото си е лято. Напече ли слънцето, хората търсят сенки, за да се скрият от горещите му лъчи.

Стоян и Виктор дълго обикаляха с колелетата си из града. По едно време спряха на едно място да си починат и да хапнат сладолед.

– Днес на площада ще стартира състезание с колелета, – каза Виктор. – Хайде да отидем. Ще участваме и ще получим награди.

– А кога започва? – попита Стоян.

Виктор погледна часовника си и възкликна разочаровано:

– Преди един час е започнало ….

– О, – начумери се Стоян, – вече сме достатъчно закъснели. По-добре е да се прибера в къщи. Така или иначе с теб няма нищо да получим вече на това състезание.

Двамата приятели се разделиха и тръгна в различни посоки.

Стоян тръгна към къщи, а Виктор се отправи към площада, за да погледа и да види какво става там.

На следващия ден Виктор се хвалеше на Стоян с красивата си червена значка, на който имаше надпис „Участник във състезанието с колелета“.

Стоян завистливо разгледа наградата и учудено попита:

– Но нали си закъснял за старта? Как успя да получиш това?

– Отидох на старта, които едновременно бе и финал. И на шега им казах, че съм участник и ….., – Виктор посочи с ръка значката.

Очевидно организаторите не си бяха направили труда да погледнат в списъка с участниците, за това са го сметнали за последния дошъл до финала и са му връчили значката.

Ето така Виктор получи своята награда, макар и не заслужено….

Празник е. Хората сами или със близките си се отправят към централния площад.

Младо семейство, мъж и жена, хванати за ръце отпиват от бутилките си по малко бира.

Пред тях върви петгодишният им син, с измъчено лице, с ръцете зад гърба и мърмори на висок глас, за да го чуят всички:

– Когато порасна няма да пия бира, дори няма да си я купувам. Сладолед ще купувам …. за своите децата.

Ако разгледате внимателно някои продукти, ще се натъкнете на неочаквани факти.

Знаете ли, че киселото мляко съдържа повече мазнини, отколкото един сладолед? Това не е ли удивително? По-скоро е неприятно.

Повечето хора се заблуждават в прозрачността на ароматизираната вода. Те смятат, че щом не е оцветена като Кока Кола и другите безалкохолни напитки, тя е по-малко калорична.

Но в действителност, в половин литър такава вода се съдържат 116 калории и седем лъжици захар.

Вместо ароматизирана вода изстискайте лимон в чаша с вода.

Вие няма да умрете от самия смях, а от влиянието на необуздания смях върху другите органи на тялото ви, например на сърцето. Друга причина за смърт след смях е получилото се задушаване.

Ето ви и няколко примера за смърт след смях.

На 24 март 1975 г. Алекс Митчел, 50 годишен зидар от град Кингс Лин, Великобритания, умрял от смях, докато гледал епизод от телевизионния сериал „The Goodies“. След 45 минути непрекъснат смях Митчел починал от инфаркт на миокарда. Съпругата му изразила благодарност на авторите на сериала, тъй като направили последните минути от живота на мъжа ѝ толкова приятни.

През 1989 г. датския лекар Оле Бентсен умрял , докато гледал кинокомедията „“Риба наречена Уанда“. Смята се, че пулса на датчанинът е стигнал 500 удара в минута, а след това Оле е починал от сърдечен удар.

В столицата на Тайланд през 2003 г. разносвача на сладолед умрял смеейки се на сън. Той се смял в продължение на две минути, след което жена му се опитала да го събуди. Аутопсията на трупа показала, че човекът е получил инфаркт, който е довел до смъртта му.