Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.

Защо толкова много хора са доволни от глупави и безполезни неща?

Нима не е очевидно, че има неща по-важни, от правенето на пари, игрите или постигането на слава?

Хората могат да вършат това, което им е дадено в момента. Може да им се наложи да почакат, докато обстоятелствата им позволят да постигнат по-високи цели.

Ето ви история, която има паралел с казаното. в привичния ни свят.

Един човек, страдащ от безсъние дошъл за съвет при лекар. Докторът бил християнин.

– Моли се и пей всяка нощ, – посъветвал го лекарят.

– А ако не заспя?

– Ако не заспиш, то поне няма да те дразни безсънието.

Остров Енваитенет има лоша слава. Той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята.
Неговата площ е неустановена, защото в някои случаи се измерва до няколко метра, а в други до десетки километра.
Загадъчната област може да поглъща околните острови и дори хора. Самото име говори само за себе си, в превод означава „безвъзвратен“.
Изглежда в миналото древни народи са се сблъсквали с този остров и са ставали негови жертви. Човешки крак не е стъпвал отдавна тук. Хората са предпочели да напуснат острова и да се премести на по-спокойно място.
Първите слухове за загадъчния остров се разпространяват от началото на 1935 г. Тогава двама етнографи отишли там, за да изследват района, но повече не се върнали.
Специални служби ги търсели, но нямало никакъв резултат. Това била едва първата история. След това произшествие на острова са ставал много загадъчни истории. Страното е, че загивали и тези, които отивали да търсят изчезналите.
Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течал нормално. Построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко… Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.
И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останал без отговор…
За това, което ставало на острова са изказани много версии. Някои смятат, че за всичко са виновни магьосници, които живеели тук. Така те се избавяли от нежеланите свидетели. Други смятат, че когато човек попадне на острова се превръща в голяма змия. Това предположение идва от факта, че на острова има много змии.
За някои формата на острова напомня на жена. Някои смятат, че тази дама поглъща мъже, а после в капана ѝ се оказват и техните семейства.
Нормални предположения за аномалиите на острова за сега няма и не се знае кога ще се появят в бъдеще.

Един съвет гласи: „Бъди опашка сред лъвовете, но не и глава сред лисиците“,
т. е. .незабележим сред личните, отколкото съмишленик на недостойните, за
да изпъкнеш сред тях.
Не веднъж се е подчертавало, че е по-добре да страниш от блясъка на славата
и да избягваш постове, които привличат погледите. Едно от нещата скъсяващо
дните на човекът е възгордяването.
Властта ограбва ония, които я приемат.
Идеята не да се внуши бягство от отговорност на висок пост, а да се осъди
продиктуваният от себични подбуди стремеж към него. Това сполучливо е
изразено в един афоризъм: „Няма ли около теб човеци, бори се да бъдеш
човек.“

Дори и приятелите му от детинство не знаеха, че истинското му име беше Продан Тишков. Наречен като малък Чарда, от приятелите си, идващо от стадо овце, той по-късно прибави към този прякор едно фон — за да подиграе полския немец на турска служба, началник на румелийската милиция генерал фон Дригалски паша  и стана Чардафон. По-късно Захари Стоянов му даде прозвището Велики и му посвети няколко реда, нещо средно между фейлетон и летопис, с която му запази място в историята.
Чардафон Велики беше роден в Габрово. Неуморен немирник и пакостник с неизтощимо въображение като дете, вдъхновител и главен изпълнител на всички злосторства и бели. На четиринадесет години той имаше такава „слава“, че баща му, берберинът Тишко, предпочете да го изпрати да учи занаят в Русе. Чардафон тръгна за Русе, но се озова във Влашко, където още почти дете премина суровата школа на българските хъшове. На седемнадесет години той стана опълченец, а на двадесет и една през 1881 година емигрант в Източна Румелия, жертва на режима на пълномощията.
Настанен от приятелите си Данаил Николаев и дядо Райчо, за сержант-майор в Голямо Конаре, той пренесе в Областта своята хъшовска природа и неизчерпаемото си хумор. Службата сержант-майор, звучи някак си важно, но тя беше нещо като подофицер със своя военна околия, в която той отговаряше за запасните и водеше обучението им.
Чардафон малко се интересуваше от службата си, а я използуваше предимно, за да псува лъжесъединистите от Народната партия на Гешовците, да пропагандира съединението и да създава тайни революционни комитети.
Самият той не малка роля изигра в Съединението на България.