Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.

Учител дал на един от своите последователи скъпоценен камък и му казал да отиде да го продаде, но след като му каже колко дават  за него. И ако цената го устройва ще го продадат. Ако не се намери човек, който да даде съответстваща цена, ще го запазят.
Първо ученикът отишъл при продавача на зеленчуци. В замяна той му предложил моркови и репички. Предложената цена в магазина не била по-добра. Там му предложили захар, олио или каквото той си избере.
Ученикът се върнал при учителя си и му разказал какво са му предложили като цена за скъпоценния камък.Тогава мъдрият човек обяснил, че тези хора не осъзнават истинската стойност на камъка и затова не предлагат реална цена. Предложил на ученика си да отиде при ювелира, очаквайки той да даде реалната цена.
Когато ученикът отишъл в ателието  и му предложил камъка, той извадил 1000 лева и заедно с камъка му ги дал. Младежът помислил, че той плаща 1000 лева за камъка, но е забравил да си го вземе. Ювелира обяснил, че парите дава само за това, че е имал възможност да огледа камъка, а самият той е толкова скъп, че той едва ли има толкова пари, за да плати истинската му стойност.
Щом един оглед струва 1000 лева, колко ли ще е цената му? Само истинският познавач правилно може да оцени нещата.
Вижте, всеки от нас има неповторимо вътрешно богатство, ако искате наречете го добродетели. Странно и то е толкова скъпоценно, че колкото повече му се наслаждават толкова то се увеличава.