Л.А. Орбели, който по-късно станал един от най-големите представители на школата на Павлов, първоначално работел в лабораторията на учения като доброволец. Тогава отношенията между Павлов и Орбели били великолепни. Но когато Орбели бил назначен на щатна длъжност, Павлов станал много придирчив.
И.П. Павлов, когато правел операции, работел ту с дясната, ту с лявата ръка. Премествал пинцетите, ножа и другите инструменти от едната в другата ръка. Който му асистирал трудно се справял с това положение.
Павлов много добре оперирал, но за всяка дреболия много ругаел:
– Вие ще ме провалите! Всичко ще развалите! Пуснете! …….Така не се държи!
Най-накрая Орбели помолил:
– Вземе си някой друг да асистира, бих предпочел отново да стана доброволец в лабораторията ви.
Озадачен Иван Павлович замълчал, а после попитал:
– Това искате, само защото ругая?
– Да, щом ругаете, значи аз не умея да правя нещата така, както е нужно.
– Това за мен е просто навик. Не мога да не ругая, а вие се отнасяте към това …. Когато влизате в лабораторията, усещате ли миризма на скункс?
– Да, усеща се…
– Така възприемайте и моята ругатня, като миризма на скункс. Нима заради миризмата на скункса ще напуснете лабораторията?