Съвременните хора по природа са скептици. Това се е случило, може би, защото са раснали, чели, слушали и гледали фантастични теории и предположения,а после забелязали, че животът е малко по-инакъв.
Чудовища не съществуват, както и Дадо Мраз, Снежанка, Баба Яга и т.н., но това не означава, че не могат да съществуват подобни същества.
Съществува мнение, че образа на Кракена е вдъхновен от среща с огромен калмар. Но колкото и огромен да е такъв калмар, той не може да разкъса лодка.
Скоро в Южния океан е забелязан колосален калмар. Смята се, че дължината на тялото му достига 14 метра, а очите и човката надминава тези на гигантски калмар.
За разлика от другите калмари, крайниците му са покрити с остри куки, които са сгънати навътре, а някои завършват и с три нокътя. А тези атрибути могат наистина да причинят значителни щети.

Някои скептици казват: „Какво толкова се е случило? Просто съвпадение. Влязъл човек в храма и станало чудо, оздравял.“
Но дали това е така? Нека да видим какво казва науката за това.
Учените са доказали, че по време на молитва човешкия мозък работи по определен начин. Това състояние може да се сравни с това състояние на бебето, когато то е просто щастливо, без да знае защо. Просто детето се чувства близо любящи си родители, чувства, че те го защитават и се грижат за него. Това е щастие „без причина“ и спокойствие.
В такова състояние се намира човек, когато се моли на Бога. Изследователи са открили, че искрените молитви преминаващи през терзания и болка, нормализират кръвното налягане и стреса напуска човека. За това вярващите хора живеят повече и по леко понасят трудностите и мъките. Усещането за щастие, покой и защитеност прониква в душата и изцелява тялото им.
Канадски невролози и невропатолози са потвърдили, че хора, които знаят как да се молят усърдно, практически не изпитват нервни разстройства и сривове. Те се тревожи по-малко за големи и малки неуспехи в живота, по-малко се разочароват, не се огорчават и се чувстват защитени.
Въпреки това, не всяка молитва е ефективна. И вярващите са наясно с това.
Молитва чута от Бога е тази, която ни позволява да се издигнем над суетата, обидите и да видим всичко наоколо от горе, да разбираме, че освен земния свят има и небесен. Има преходност и вечност.
В такива молитви е изненадващо, че изчезват или намаляват ритмите в кората на главния мозък. Достига се чувство на мир и просветление. Най-дълбокото потапяне в молитва води до забележимо подреждане на биоритмите.

Това е станало в края на 1960 г. Австрийците Ентони Брук и Джон Рендал отгледали лъвче останало без родители. Нарекли го Кристиян. Задачата на приемните родители била, да подготвят лъвчето за живот в естествена среда.

Историята за връщането на питомеца е доста интересна. Но кулминацията на тази епопея е била срещата на „родителите“ със техния син, година след като бил пуснат на свобода.

Кристиян въпреки прогнозата на скептиците, не забравил своите възпитатели и при срещата си с тях изразил голяма радост.

Тази среща е станала символ на най-добрите отношения между човека и животните.

Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.

Последните изследвания на учените за това, как настроението влияе върху организма, порази и най-големите скептици. Установено било, че мръщенето, „злонамерено“ свити устни и „изпепеляващ“ поглед могат значително да повлияят на кардиограмата на човека. Ако този човек си спомни нещо приятно или си помисли за нещо, което повече от всичко му се иска, показателите на приборите рязко ще се изменят в положителна посока. Най-ефективното „лекарство“ при болен човек е истинския смях. Именно той се смята за най-мощния механизъм за оцеляване. Човешкият мозък по време на смях произвежда ендорфини – така наречените „щастливи хормони“. А те, на свой ред, силно засяга имунната система на организма. Подобряват функцията на сърдечно-съдовата и дихателната система, влияе и на храносмилателните органи. Смехът е в състояние да премахне негативни аспекти, като страх, срам, гняв. Той има силно въздействие върху цялото тяло, и върху човешката психика. Смехът увеличава мозъчната дейност десетократно, подобрява паметта, концентрацията на вниманието, нормализира кръвното налягане и сърдечния ритъм. Дори една проста усмивка се отразява на процеса на нормализиране на дишането и мускулния тонус на тялото. Преминаването от усмивка към активен смях въздейства като анестезия. Причината за това, се крие във веществото намиращо се в клетките на човешкия мозък, което въздейства подобно на морфина. То се отделя при смеещ се човек и има успокояващо въздействие. Достатъчно е човек да си спомни за нещо приятно и в мозъка му започват да се отделят невротрансмитери. Учените разпознават над 60 броя от тях, като серотин, допамин, норадреналин, ендорфин,….