Имало един цар. Той считал за свой дълг да помага на всеки, който дойде при него за помощ. За това всяка сутрин сам участвал в раздаването на храната за нуждаещите се. Веднъж при царя дошъл един мъдрец, за да поиска малко храна за бедните. По това време царя оглеждал именията си, но бил в лошо настроение.
Мъдрецът отишъл в полето. Там намерил ядосания цар. Царят попитал с раздразнение:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да поискам храна! – казал мъдреца.
Царят още повече се раздразнил и започнал да крещи:
– Защо не дойде сутринта, когато раздавах храната за бедните?
– Аз не знаех за това, – спокойно отговорил мъдреца.
– Аз имам приемни часове! – продължил да крещи царя. – Ти можеше да дойдеш в уреченото време.
На това мъдрецът спокойно отговорил:
– Не се вълнувай, моля те! Аз тръгвам, забрави за мен.
Но царя започнал да се ядосва още повече:
– Що за хора сте вие?!  Имам и други задължения. Аз също съм човек, защо никой не отчита това? Какво в края на крайщата ти е нужно?
– Единственото, което исках, е малко храна. Но сега не искам нищо от теб.
И мъдрецът тръгнал да си ходи. Това разярило още повече царя. Той още по-силно се разкрещял:
– Искаш храна?! Тогава вземай! – с тези думи той взел бучка тор и я хвърлил след мъдреца. Човекът се навел с достойнство взел бучката тор и след като благодарил на царя си тръгнал.
През нощта царят сънувал мъдреца и голяма купчина тор. В съня си той попитал  мъдреца:
– Защо ми се появяваш в съня с тази купчина тор?
– Ти си чул, че каквото дадеш безкористно, ти се връща стократно. А когато го дадеш на свят човек, то ти се връща хилядократно.. Така че този тор си е твой и ти трябва да го изядеш.
– Как мой? И защо трябва да го изям?
– Вчера, когато дойдох при теб, молих за храна, а ти вместо нея ми даде тази бучка тор. А сега при теб се е върнала като голяма купчина. Такова е правилото.
– Боже мой, какво направих?! – царя ужасен се хванал за главата.
Мъдрецът продължител:
– Аз не мога да отменя това. Спомняш ли си, вчера аз опитах да ти помогна? Исках да си тръгна, но ти се ядоса, закрещя и хвърли това след мен. Не мога да отменя това, което е станало, но ще ти подскажа. Направи така, че да те критикуват, осъждат и ругаят. Тогава тези, които правят това ще разделят този тор с тебе. Когато някой ни критикува, ругае… споделя лайната, които трябва да изядем.
Когато царят се събудил, дълго размишлявал над съня си. След това взел бутилка с ракия, запалил цигара и излязъл на площада, където пред всички предизвикал скандал, дори се сбил с някой. След това с една проститутка под ръка се разходил пред поданиците си. Всички хора наоколо изпаднали в шок, а след това възнегодували. Започнали да го оплюват, да му се присмиват и да  издевателстват над него. А точно това му и трябвало.
Вечерта уморен, доволен от себе си, царят легнал да спи с надежда да види продължението на вчерашния си сън. И той го видял, но за съжаление, купът бил намалял съвсем малко.
– Как така? – завикал царя. – Ти каза, че това ще проработи.
– Работата е там, – отговорил мъдрецът, – че на площада е имало човек, който не ви е осъдил и критикувал.
– А сега какво ще правя? Аз съм цар и не би трябвало да се храня с лайна. Мога и да се отровя, ако изям всичко това.
– Добре, ще ти помогна още веднъж. Ще ти дам адреса на този човек. Ти лесно ще го намериш. А какво ще правиш по-нататък, ти сам ще решиш.
Царят се преоблякъл, гримирал се до неузнаваемост и отишъл при този човек. Когато го намерил го попитал:
– Вие навярно знаете какво вчера се случи в нашия град? Как се отнасяте към всичко това?
– И какво необичайно се е случило вчера? – попитал човекът.
– Не видях те ли как нашия цар се излага?
– И видях и чух. Но в това няма нищо страшно. Просто нашият цар се е уморил и му трябвало да се поотпусне.
– Но как така? – казва царя.- това е безобразие. Той със своето поведение подронва морала и устоите на обществото. На площада имаше и деца. Това не може да остане така. Трябва да се създаде опозиция и искам вие да я оглавите. Аз имам пари и финансово ще ви подкрепя.
– Не, аз в това не участвам. Нищо необикновено не видях вчера. Царят по рождение  е непостоянен и просто не е издържал този път.
– Ето заради такива като вас, падат нравите. Обществото напълно ще се разврати. Как ще живеем по-нататък?
Човекът не реагирал на тези думи. Той погледнал царя право в очите и му казал:
– Ваше величество, яжте си сами лайната.
Този човек още от самото начало знаел кой стои пред него и за това не се подал на агитацията му. А царя до края на живота си взимал малко от купа и го прибавял към храната си. Единственото, което го спасило били подправките и ароматите.

Един човек си купил нов дом, голям и красив, заедно с градина от овощни дървета близо до къщата. До дома живеел завистлив съсед, който постоянно се опитвал да развали настроението му. Боклук пред вратата му ще хвърли или някаква друга гадост ще направи.
Един ден човекът се събудил в добро настроение. Излязъл на верандата, а там кофа с помия. Човекът взел кофата, излял помията от нея и я изчистил до блясък. Избрал най-едрите и сочни ябълки от градината си и отишъл при съседа си.
Когато съседът чул, че някой чука на вратата му, злорадо си помислил: „Навярно добре ти е дошло!“
Отворил вратата като се надявал на скандал, но мъжът му подал кофата с ябълките и казал:
– Който с каквото е богат, това и споделя!

Да си касиер днес съвсем не е лесно. Не става дума за хора, които работят в банката, а за тези, които вземат пари за това, което сте закупили, а в замяна ви дават касова бележка.
Всякакви инциденти могат да ви се случат в тази професия. Например, пред мен негодува и мърмори възрастна жена“: „Какви са тези цени? На етикета в залата е написана една, а вие ми отчитате на апарата друга?“
Какво можеш да направиш във случая освен вежливо да се усмихнеш и да прибавиш: „Ще повикам сътрудник от отдела и той ще ви помогне“.
Жената сърдито ви изглежда и продължава да мърмори: „Ако имаше здрава ръка, нямаше така да се подигравате със възрастните хора“.
Приближава се мъж и пита: „Работите ли“? Иска ви се да му изкрещите: „Сляп ли сте? Касата свети и не е затворена“. Но вместо това приветливо му се усмихвате и казвате: „Да, разбира се. Моля заповядайте“. Човека се суети и не знае какво да прави. Вътрешно кипите: „Хайде какво чакате, слагайте всичко на лентата“! Но всичко това остава само в главата ви, а на глас спокойно казвате: „Сложете покупките си на лентата, моля“.
Е, понякога можеш да попаднеш и на истерични клиенти. „По внимателно към тази чанта, за подарък се купува“. И вместо да спретнеш набързо един скандал, усмихваш се и спокойно отговаряш.
Купувач е получил фиш за участие в лотария, той ви пита: „Кога ще се разиграе лотарията“? Вас ви чака опашка обяснявате му учтиво, че в бланката е описано всичко, но той продължава да пита, дали трябва да я попълни сега, къде да я предаде и така до безкрайност. Идва ви да извикате, че ако за всяка акция трябва да давате обяснение, езикът ви ще хване мазол, но вие се усмихвате и пак се усмихвате.
При такова напрежение нервите не издържат цял ден. Веднъж, когато мъжът ми ме целуна, както обикновено преди да отиде на работа, вместо „приятна работа“ изтърсих „Благодаря за покупката, пак заповядайте при нас“. След това съпруга ми цели две недели ме гледаше намръщено с мисълта: „Ти със всеки купувач ли се целуваш“?
Хора, това е доста натоварена психически професия, за това ви моля, когато сте от обратната страна като купувач, не ставайте животни.