Стефан, Лора, Милен и Дора често се събираха на кафе и дискутираха различни теми.

Днес беше облачно, но съвсем малко валя. Традиционно групичката се събра в близкото кафене. Дали заради тягостното време или неуспеха на някой от групата, но и четиримата изглеждаха подтиснати.

Изведнъж Милен изненадващо тропна с ръка по масата и попита:

– Каква представа имате за себе си?

– Много често имам много низко самочувствие за себе си, – призна Лора.

– И аз съм так, особено, когато се заредят неуспехите един след друг, – подчерта Дора. – Да си призная и при мен положението не е по-розово, – смотолеви набързо Стефан.

– Изненадан съм, – каза Милен. – Мислех, че само аз съм така. Много пъти съм се чувствал  маловажен и то в най-неподходящите моменти, а това ме е депресирало.

– Вярно е, – каза Лора, – че често се чувствам недостатъчна и това ме е отчайвало, но в такива моменти си припомням какво Бог мисли за мен,

– Ние сме солта на земята и светлината на света, – допълни Дора. – Каква оценка само!

– Бог ни цени и ни го казва в Словото Си, – въодушеви се изведнъж Стефан.

– Съгласен съм, – каза Милен, – че Бог, Нашият Творец, ни обича. Той ни дава отговор във всяка ситуация.

– Ние сме ценни съработници в делото Божие в този свят, – каза Лора, – за това не бива да се чувстваме маловажни, недостатъчни и депресирани.

– Той ни придружава през трънливите места, – вече по- сигурно и уверено каза Милен. – Укрепява ни когато сме несигурни.

Атмосферата на масата се разведри. Младежите започнаха да се усмихват един на друг. Угнетените им души бяха намерили покой.

А на вън слаби слънчеви лъчи прорязаха облаците и улицата бе окъпана в светлина.

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

„The Stars and Stripes Forever“ е най-известният патриотичен марш в САЩ.

Въпреки това, в американския театър и цирк оркестърът никога не изпълнява тази мелодия просто ей така.

Тя е запазена като сигнал за бедствие в извънредна ситуация, като например пожар, за да може персоналът да започне евакуацията на зрители, без паника.

Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.

От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:

– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?

Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.

Една неделя Едуард не се стърпя и попита:

– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?

– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.

– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.

– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.

Тогава се обади пастирът на църквата:

– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?

Всички останали го погледнаха с радост в очите.

– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.

– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.

– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.

– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.

И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.