Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Този дом ще бъде с автономна система за поддържане на живота. Проектът е предназначен за използване в райони, където няма енергийни ресурси, земетръсни зони и места с повишено морско равнище. Такова здание може да плава по вода.
Според проектът, домът ще бъде във формата на купол с централна опора. Надземната част ще достига височина 30 метра.
Предполага се, че сградата е оборудвана със системи за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, събирането и използването на дъждовна вода и рециклиране на отпадъци. Вътре зданието ще бъде озеленено за производство на кислород.
Авторите на проекта твърдят, че използването на типови сборни елементи и свръхлеки строителни материали ще позволи бързо да се издигнат такива сгради. Предполага се, че те могат да бъдат приспособени за различни функции, като жилища, търговски или индустриални площи.

Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.

Пиленцето се е родило напълно здраво и оформено, но кокошката е умряла от вътрешните разкъсвания получени при раждането.
Според ветеринарите, оплодената яйцеклетка се е развила за 21 дена в пълноценно пиленце вътре в половата система  на кокошката.
Тази аномалия е дала повод да се дискутира отново темата: „Кое е първичното, кокошката или яйцето?“.
За някои всичко започва от яйцето, а за други, ето го и доказателството, кокошката се е появила преди яйцето.
Спекулации и безсмислени спорове, защото не осъзнаваме, че всичко е започнало от Твореца.

Инженери и математици от технологичния институт в Джорджия предложили да се отменят традиционното разписание на обществения транспорт и да се замени с централизирана система за управление, основана на принципа на изравняване на интервалите. По-голяма част от обществения транспорт има разписание, но в условията на непредсказуемия трафик, то не може да се спазва. Забавянията често водят до набиране на автобусите един след друг. Това става, когато изоставащия по разписание настига следващия го по разписание. Алтернативната система работи така. Всеки автобус е снабден с сензор GPS, който съобщава на сървъра, за своето местоположение. Когато сървърът разбере, че автобусът е попадна на контролната точка, той изчислява времето, необходимо за преодоляване на този участък от пистата. Сървърът изчислява, колко време шофьора трябва да стои в контролната точка и след това му изпраща сигнал как трябва да се движи.
Временния интервал, за който шофьора трябва да преодолее следващия участък, се изменя в сървъра с време равно на средното между интервала на преодоляване на участъка и интервала на следващи отзад автобус. При това, независимо от възникналите закъснения, интервалите между автобусите се изравняват.
Авторите са направили компютърна симулация. Те показали, че алгоритъма дава възможност да се изравнят интервалите и да се избягват натрупванията на автобуси. Тази система може да се адаптира, ако някои автобуси се счупят.
Изследователите са изпитали своята разработка на автобусите, работещи в парка на института. За целта всеки автобус бил снабден с таблет, работещ с операционната система Android, който е изпратил данните на координатите и получавате съобщения от сървъра.
Предложеният алгоритъм, има и своите недостатъци. Той е приложим към натоварени линии, където интервала между автобусите е не повече от 10-12 минути. При по-големи интервали,  отсъствието на разписание дразни много пътници.