Димитър, синът на Мария и Огнян, страдаше от депресия. Това бе голямо изпитание за цялото семейство. Другите се опитваха да им помогнат, но те потопени в мъката си не осъзнаваха и не виждаха това.
Мария и Огнян бяха християни, посещаваха редовно богослуженията в църквата, но когато се обърнеха към Бога, мракът около тях ги стягаше в още по-жестока хватка.
След една от семейните консултации, терапевта ги посъветва:
– Започнете да записвате всички благословения, които сте получили от Бога. Така по-добре ще оцените хубавото, което се случва във вашия живот.
Макар и малко неохотно Мария и Огнян се съгласиха да последват съвета на терапевта.
– Не виждам голям смисъл в това, – каза Огнян след консултацията.
– Кой знае, ….може и да подейства, – каза със слаба надежда Мария. – Нищо не губим ако опитаме.
И двамата започнаха да си спомнят и старателно да записват всичко, което Бог бе направил за тяхното семейство.
Изведнъж настъпи промяна в семейната им среда. Те започнаха по-ясно да виждат Божиите дарове и да ги откриват и в най-малките неща. Вече усещаха добротата на хората , които се опитваха да им помагат и бяха неотклонно край тях.
Един ден Огнян каза възторжено:
– Трябва да сме благодарни, че семейството ни е все още цяло, въпреки трудностите през, които преминаваме.
С времето благодарността се върна в живота на това семейство. Те откриха нови начини да общуват един с друг. Напълно осъзнаха, че Бог винаги е бил близо до тях.
И благодарността промени всичко. Синът им се възстанови. Взаимоотношенията им се оправиха и връзките помежду им се заздравиха.