В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….

Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.

Колумбийският наркобарон Пабло Ескобар , когато бил на върха на своята кариера през 1989 г. имал състояние възлизащо на 25 милиарда долара.
Неговия син разказва интересна история за времето, когато бил подгонен от властите.
Ескобар се укривал тогава в планините. В себе си имал налични 2 милиона долара. Буквално той ги изгорил всичките, за да сгрее замръзналата си дъщеря и да приготви храна.

Явно, макар да е притежавал милиони долари, сърцето му не е било покварено от парите, щом е можел да ги жертва за детето си.

Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.

През 1862 г. гърците свалили крал Отон, но от идеята за монархия не се отказали. Решили да изберат нов монарх чрез референдум.
Кандидатите нямали бюлетини и всеки гражданин можел да предлага свой кандидат.
Убедителна победа с 230 хиляди гласа, повече от 95%, спечелил синът на кралица Виктория, принц Афред, но той не можел да стане крал, защото много преди това Великобритания, Франция и Русия подписали договор, според който нито един член на кралска фамилия не можел да заеме гръцкия престол.
Поради същата причина от трона се отказали и много други кандидати. Само срещу датския принц Вилхем, който набрал само 6 гласа и бил на 18 място, нямали възраженения.
Имено той, под името Георги, управлявал Гърция през следващите 50 години.