Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

Било е направено проучване на общественото мнение по този въпрос, поръчано от американските медии. Оказало се, че 48% от съвременните жени са готови да изкарат един месец без секс, но не и без любимите си джаджи.
Всяка двадесета от запитаните не се е разделяла със смартфона си, дори по време на сън. Проучването обхваща около 3000 души. 583 жени от тях са си купили водоустойчив калъф за устройството си, за да бъдат с него и в банята.
Зависимостта на хората от високотехнологични устройства в съвременния свят е станала твърде силна и те не могат да се раздели с техните приспособления, дори и за минута.
Проучването показало, че 76% от анкетираните проверяват смартфона си на всеки час, а останалите на всеки 15 минути.
Някои от жените са заявили, че постоянното пребиваване в мрежата подкопавало вярата им в хората. Една от анкетираните казала, че сега, когато тя непрекъснато преглежда електронната си поща и влиза в социалните мрежи, животът за нея е станал по- роботизиран.
Странно е, но само 27% от участниците в изследването признават, че имат зависимостта от смартфони. Но когато ги попитали: “ Дали бихте искали да се върне към дните, когато Интернет все още не е съществувал?“ , 71% отговарят отрицателно.
Социолози и психолози предполагат, че в този случай можем да говорим за „смарфономания “ , когато човек започва да изпитва абстинентен синдрома, ако дълго не използва мобилни устройства.
Предишни изследвания са показали, че тези, които са се опитали да се откажат от смартфони и други джаджи, най-малко за един ден, са изпитали чувство на „срив“, както при наркоманите.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.

Сред психическите заболявания на човека, съществува такова, при което човек възприема обектите и предметите в много по-малък размер, отколкото са в действителоност.

В този случай обектът изглежда отдалечен или прекалено близък за дадения момент.

Това отклонение при човека се нарича синдром на Алиса в страната на Чудесата.

При посещение в Париж у туристи, предимно японски, се наблюдава Парижски синдром. Психично заболяване, което се характеризира с поява на световъртеж, халюцинации, деперсонализация и други.
Причина за синдрома е несъответствие между идеалния образ за Париж и неговите жители, представени в японските списания и реалността.
Ефектът се усилва и от културната бариера, която се състои главно в голямата разлика от начините на поведение и комуникация при японците и французите.