Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.

Тази великолепна планина, която се нарича Бен Балбен се намира на северозапад в Ирландия, на 10 километра от град Слайго. Бел Балбен е с височина 527 метра. Тя се възвишава над графство Слайго и е негов символ.
Според една ирландска легенда, на тази планина живеело чудовището глиган, което убило Диармайд и го погребал на хълма Лех-на-муика, близо до Драмклиф. В Драмклиф, в подножието на Бен Балбен е погребан великия ирландския поет У. Б. Йейтс по негово желание.
Смята се, че планината изглежда, както по времето на последния ледников период. Известно е, че тя е имала висока „гърбица“, която е била срязана от пълзящ ледник.
Бен Балбен изцяло е съставена от варовикови скали.

Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

Това дърво е доста интересно. На височина достига 10 метра. Расте на един от островите Галапагос в Индийския океан, Сокотра в Йемен.
Името си дължи на червената си смола. Тя се е използвала още в древни времена.
Още през първи век „кръвта на дракона“ се е използвала като боя и лекарство за лечение на дихателни и стомашно-чревни заболявания. По-късно смолата от дървото е използвана за лечение на треска, дизентерия, диария, язви в устата.
Смолата от вечнозелено дърво винаги е била основен търговски източник. „Кръвта на Дракона“ е използвана в практиката на магьосници и алхимици. Смятало се, че уникална смола може да увеличи магическата силата на любовта и сексуалността. Може би това е защо тя е била използвана като средство за увеличаване на потентността.
Днес, повече се използва за бои и оцветители.
Интересния вид на короната помага на дървото да оцелеят в сухите райони. Плодовете са малки, месести и оранжеви. Дървото е особено красиво по време на цъфтеж. Цялата корона е покрита с бели и зелени цветчета.
„Кръвта на дракона“ е символ на Йемен и изобразен на монетите на страната.

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.