Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Този обект се намира близо до казанския град Лисаковск и напомня на главния символ на сатанистите. Диаметърът на обърнатия пентаграм е 400 метра.
Местните жители твърдят, че това просто е парк, на който през 70-те години на миналото столетие му е придадена формата на  съветска петолъчка.
В Уикипедия се споменава като „незавършен пионерски лагер“, чийто очертания при наблюдения от спътник приличат на обърнат пентаграм.

Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.

Тази великолепна планина, която се нарича Бен Балбен се намира на северозапад в Ирландия, на 10 километра от град Слайго. Бел Балбен е с височина 527 метра. Тя се възвишава над графство Слайго и е негов символ.
Според една ирландска легенда, на тази планина живеело чудовището глиган, което убило Диармайд и го погребал на хълма Лех-на-муика, близо до Драмклиф. В Драмклиф, в подножието на Бен Балбен е погребан великия ирландския поет У. Б. Йейтс по негово желание.
Смята се, че планината изглежда, както по времето на последния ледников период. Известно е, че тя е имала висока „гърбица“, която е била срязана от пълзящ ледник.
Бен Балбен изцяло е съставена от варовикови скали.

Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.