В едно село живеел самотен старец. Вечер близо до дома му играели деца. Игрите както винаги били придружени със силни викове.
На старецът му омръзнало всичко това и една вечер поканил децата на гости при себе си. Той им казал, че много харесва виковете и крясъците им и им обещал, че ако всяка вечер идват и играят много шумно той ще им плаща по един лев.
На следващата вечер дошли, вдигнали страшен шум и получили обещаните пари. На другия ден децата не получили по лев, а по 50 стотинки, а на третата вечер само по 10 стотинки.
Старецът им казал:
– Мили деца, нямам повече пари. Не бих се съгласил утре да дойдете и да виката просто така.
Децата били много разочаровани и казали, че повече няма да дойдат. Струва ли си да изразходват толкова много сили безплатно.

Вземете вселената и я умножете с едно неизвестно число. Вземете всички светове и ги умножете по безкрайност и ще получите отговора. Място ще се намери за всички и завинаги.
Ще се появи необходимост от безкрайни стимули и възможности. И всеки свят ще предлагат толкова много стимули и възможности, че даже вечният човек няма да може да ги изчерпи напълно.
Но и това не е всичко. На наше разположение ще бъдат безкрайното време и безкрайното пространство, ще се появят нови отрасли на техниката, нови области на науката, нови философски учения и на безсмъртния човек никога няма да му се наложи да скучае поради липсата на работа и идеи.
Как ще използувате безсмъртието, ако го получите?
То ще ви помогне да запазите силата си. Дори вашето племе да не е голямо и раждаемостта да не е висока, то няма да спре развитието си, никой няма да умира.
Безсмъртието ще позволи да се запазят талантите и знанията. Ще можете да разчитате на цялата сила, на всичките знания и таланти на всеки член от племето си. Нали умирайки, човек отнася със себе си не само това, което е научил, но и бъдещите си знания.
От колко неща се е лишило човечеството, защото някой е умрял с десет години по-рано? Някои знания могат да се възстановят с последвалите работи на други хора, но някои ще бъдат загубени завинаги. Някои мисли няма да възникнат никога вече, както и някои схващания няма да изкристализират никога.
В обществото на безсмъртните такова нещо не може да се случи. Можете да черпите знания от всякъде, имате наследствена памет, технически знания, позволяващи ви да произвеждате вечни неща, а сега, към всичко това се прибавя и безсмъртието.

Силните хора не се оплакват. Това е загуба на сили.
Погледнете заобикалящата ви среда. Много често ни се случва да се сблъскваме с хора, които се оплакват. Дали заради здравето си или недостига от материални средства няма значение списъкът е доста дълъг. В числото на оплакващите влизат, както роднините, така приятелите, съседите и съвсем непознати хора.
Освен това хора, които постоянно правят това, се оказва, че не успяват в нищо. Те се оплакват от правителството, от идиотския началник, ….за тях цялата вселена е несправедлива.
Направи следното. Вземи един лист и напиши поне пет причини, поради които не сте успели в нещо. Погледнете тези причини внимателно и…вземете химикала и ги зачертайте с голям дебел кръст и изпишете на листа голямо „Аз“.  Да, вие сте единствената причина, за да не успеете. Вие самите сте отговорни за всичко ставащо в живота ви.
Не прехвърляйте вината на другите, те могат да отговарят само за своите постъпки.
Силните хора поемат пълна отговорност за своите действия и резултатите, които получават, независимо дали са положителни или отрицателни.
Не трябва да обвинявате другите хора. Ако сте сбъркали намерете в себе си сили да признаете всяка грешка и проблем възникващ във вашия живот. Преди всичко това е ваша вина. Разбира се, че е по лесно отговорността да хвърлиш върху някой друг, вместо да признаеш вината си за станалото. Да, това е лесно, но то няма да ти помогне да успяваш занапред.
Станете отговорни за действията си и това непременно ще ви помогне да успявате във всяко нещо. Не се колебайте, всичко зависи от вас!

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.