При Свети Антоний дошли няколко монаха и го помолили да им даде съвет как да спасят душите си.Той казал:
– Вие знаете какво учи Христос е Евангелието. Това е напълно достатъчно за вас.
Но тъй катo продължавали да настояват, да им даде някакви инструкции, той им казал:
– Изпълнявайте заповедта, която Спасителят ви е дал: „Ако те удари по дясната буза, дай и лявата“.
Те казали, че нямат достатъчно сила за това.
– Ако не можете да направите това, поне не въздавайте зло за зли, –  казал Антоний.
Монасите заявили, че и това е свръх силите им. Антоний се обърнал към един от учениците си и му казал:
– Иди им приготви нещо за ядене, виж колко слаби са.
А на монасите казал:
– Ако не можете да направите това, което ви казвам, какво мога да ви кажа повече? Вие се нуждаете от молитва, която да помогне на слабостта ви, а не от някакъв съвет.

Мечтата е една или няколко, такива всеки има от нас. Въпреки, че някои хора отричат, че имат мечта, те имат заветна мечта, не само моментно желание или някаква потребност. Уверена съм, че всеки пази дълбоко в душата си една единствена мечта.
Мечтаейки, ние се боим от промените и сами си слагаме препятствия на пътя към изпълнението на мечтите. Изглежда е по-лесно да носим цял живот мечтата си, отколкото да направим крачка и да я изпълним.
Човек започва да мечтае още от детството си. Но тези детски мечти приличат повече на обикновени моментни желания: нова играчка, лакомство или отиване до някъде.
Когато пораснем, мечтите ни стават по-дълбоки и перспективни. Нашите мечти могат да се променят с течение на времето и да се добавят нови.
Не е вредно да мечтаеш, лошо е ако не мечтаеш… Съгласете се, че когато човек мечтае, той живее, вярва и се надява, а не просто да съществува, плувайки по течението на живота.
Ако не мечтаеш, ти не се стремиш към нищо. Мечтата ти дава сила да устояваш в живота.
Запомнете, ако имате мечта в сърцето си, то ви е дадена и възможност да я изпълните. Стани от дивана, откъсни погледа си от телевизора и започни да действаш, за осъществяването ѝ. Пребори се с мързела си и предубежденията си.

Ceiba pentandra расте в тропическите райони на Южна Америка и западните части на Африка. Това дърво може да достигне височина до 60-70 метра. В първия етап от живота си то не може да направи това, защото липсва на светлина, поради голямата плътност на дърветата в джунглата.
Достигайки човешки ръст Ceiba pentandra  изчиства листата си и престава да расте. Това продължава до тогава, докато не рухне някое старо дърво в съседство. Периода на изчакване може да бъде 20 и повече години.
Но когато на Ceiba pentandra  й се отдаде случай, започва да расте нагоре, надминавайки другите дървета, защото  е запазило силите си.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.

В едно село живеел самотен старец. Вечер близо до дома му играели деца. Игрите както винаги били придружени със силни викове.
На старецът му омръзнало всичко това и една вечер поканил децата на гости при себе си. Той им казал, че много харесва виковете и крясъците им и им обещал, че ако всяка вечер идват и играят много шумно той ще им плаща по един лев.
На следващата вечер дошли, вдигнали страшен шум и получили обещаните пари. На другия ден децата не получили по лев, а по 50 стотинки, а на третата вечер само по 10 стотинки.
Старецът им казал:
– Мили деца, нямам повече пари. Не бих се съгласил утре да дойдете и да виката просто така.
Децата били много разочаровани и казали, че повече няма да дойдат. Струва ли си да изразходват толкова много сили безплатно.