В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.

Президентът на Международната федерация по футбол , Йозеф Блатер е заявил, че организацията възнамерява да предостави възможност за разглеждане на спорните епизоди на видео повторения. Треньорът на всеки отбор ще има право по четири пъти на мач да поиска да види повторението, но само, когато играта бъде спряна. Когато това нововъведение ще влезе в сила, ръководителят на ФИФА не е уточнил.
„Разбира се тук не става дума за засада, защото такива епизоди не могат да се преиграват. Но за дузпа и фал треньорът заедно с арбитрите могат да отидат пред монитора и да наблюдават повторението“, – каза служител на ФИФА в интервю.
На Световното първенство в Бразилия тази година, за първи път се използва технология определяща гола. Специална програма в реално време показва на електроното табло снимка, на която може да се види дали топката е пресякла линията на вратата или не.
Подобна технология от 2013 г. работи в шампионата на Англия, където в случай на гол се чува особен сигнал.
За въвеждането на видео повторенията активно се застъпват много експерти, които смятат, че сегашните арбитри често не са в състояние правилно да отсъдят, без използването на съвременните технологии. Опонентите казват, че такива иновации, ще забявят играта.

В мрежата се е появило приложение за мобилни устройства, което чрез натискане на бутон, изпраща сигнал за опасност на роднини и служби отговарящи за спасяване на пострадалите. На устройството се показва местонахождението на човекът изпратил сигнала за помощ.
Приложението е изтеглено вече от 100 хиляди изралтяни.
При натискане на бутона, съобщението автоматически отива в полицията и на предварително по-рано зададени телефонни номера на роднините.
Местонахождението на собственикът на мобилното устройство се определя с помощта на GPS. То се изпраща на „Асоцияцията за спасение“.
Такава процедура може надежно да филтрира фалшивите повиквания от съобщенията за реална опасност.

Жена си изгуби телефона. Рови бързо из апартамента. Взема телефона на мъжа си. Намира контакт с „любимата“. Звъни. Търси телефона си по сигнала.
Изведнъж от другия край на линията се чува женски глас:
– Ало….
Жената започва истерично да крещи. Нахвърля се с груби думи към мъжа си. След това се затвори в банята и се разплака.
Мъжът е в шок. Той също набира „любима“, на другият край на линията се чува бодър женски глас:
– Намерих този телефон. В него нямаше пари. С никой друг не можах да се свържа….. Как мога да го върна?

Кожата съдържа много видове нерви. Например, А нерви помогнат за разграничаване на материалите, а C влакна предават сигналите за болка.
Наскоро изследователи от Ливърпул са открили нов вид нерв, наречен C – тактилен. Той има решаващо значение за развитието на социалната функция на мозъка.
Такива социални контакти като потупване по рамото или ръкостискане са здраво укрепени в социални функции на мозъка ни.
Учените са казали, че C – тактилните нерви също могат да играят роля в развитието на аутизъм. Тези нерви не са предназначени за физическите усещания на този свят, чрез тях чувстваме света около нас.
Първи C – тактилни нервите са описани през 1939 г. от шведския учен Унгве Цотерман, който ги открил на котешка лапа. Експерименти проведени през XX век, доказали наличието на подобни видове нерви при маймуни и плъхове, но нищо подобно не било открито при хората до 1990 г.
За да се забележат С – тактилните нерви в човека е необходимо да се вкарат в кожта металически електрод и волфрамов микроелектрод, след което се отчитат електрическите импулси. Разшифровката на тези сигнали заема доста време.
Лаборатория McGlone е въвел нов метод за четене на сигнали от С – тактилни нерви. Учените използват роботизиран стимулатор за да активират местата, които просто се поглаждат от изпитващите.
През 2009 г. са експериментирали като са включвали различна скорост на стимулатор. Повечето от доброволците признава един от режимите за най-приятен – именно тази скорост на докосване учени признават като стимулиране на С- тактилните нерви.
Учените се чудели, защо някои нерви селективно реагират на нежно докосване. Невробиологични експерименти показали, че стимулация активира островната кора, средната и предната орбитофронтална кора, които са части от лимбичната система на мозъка, отговорни за емоциите. Интересното е, че при поглаждане на ръцете, се активира соматосензорната кора, т.е. външните слоеве на мозъка, които обработват физическа връзка.
Същите части на мозъка, както е показано чрез сканиране, са свързани с проява на симптоми на аутизъм. Би било логично да се предположи, твърдят авторите на изследването, че C – тактилните кожни нерви по някакъв начин са свързани с това малко познато медицинско заболяване.
Учени запознати с резултатите от тези изследвания, предполагат, че такава взаимовръзка е напълно възможна.  Много хора с аутизъм имат повишена чувствителност. Следователно, ако има подобни нарушения на нервната система, те могат да бъдат първият признак за нарушения в аутистичния спектър.