Китайската авиокосмическа научноизследователска и индустриална корпорация (CASIC) обяви плановете си за развие на транспортна система HyperFlight с максимална скорост на влака 4 000 км / ч.

Това е около десет пъти по-голяма скорост от тази на сегашните високоскоростни влакове, както и до пет пъти по-бързо от скоростта на въздушния транспорт, са заявили представители на CASIC.

Според източници, програмата HyperFlight ще се развива на три етапа. На първия етап ще бъде изградена вътрешна регионална мрежа между китайските градове със скорост на влаковете до 1000 км / ч. На втория етап – национална мрежа, която ще свързва най-големите мегаполиси и клъстери на градовете със скорост до 2000 км / ч. И накрая, в третата фаза ще бъде разгърната международна мрежа по маршрута „Един пояс и един път“, където влаковете ще могат да достигнат скорост до 4000 km / h.

Транспортната система предполага аеродинамична форма на влака и движението му на магнитна възглавница вътре в тунел в среда с нисък вакуум.

Технически директор на HyperFlight Мао Кей е заявил, че компанията е привлякла да участват в проекта повече от 20 изследователски институции от Китай и от чужбина, и притежава 200 патента в сродни области.

Между другото, преди Китай е предлагал да се изгради високоскоростна железопътна линия от Китай до САЩ през Сибир и Беринговия проток (подводен тунел). Възможно е технологията HyperFlight да е полезна за този проект.

Когато Грибоедов написал „От ума си тегли“, го посетил баснописецът Иван Крилов.

– Ще ви покажа един свой ръкопис, – казал Грибоедов.

– Добре по-късно ще го прегледам.

– Не, не аз ще ви прочета своята комедия. Ако още първата сцена не ви хареса, аз ще прекъсна да чета. Не се притеснявайте.

– Тогава почвайте, – подканил го баснописецът.

Минали час-два, а Крилов седял на дивана, свел глава на гърдите си.

Когато Грибоедов свършил ръкописа си и въпросително погледнал Крилов, го поразила го промяната, която била изписана на лицето му. Очите му блестели, а беззъбата уста се усмихвала. Той държал копринена кърпичка, с която се готвел да избърше насълзените си очи.

– Не – заклатил тежката си глава баснописецът. Това цензурите няма да пуснат. Те за моите басни се пазарят, а това е много по-негативно и силно. В наше време за подобна пиеса биха ви изпратили на заточение в Сибир.

Павел с радост показва на приятеля си своя дом. Развежда го из стаите. За всяка по-интересна вещ съобщава от къде е купил или как я е получил.

– Виждаш ли мечата кожа на пода? – попита Павел приятеля си. – Застрелях я в Сибир. Кошмарен бой беше. Въпросът бе или аз, или тя.

– Да, – прозявайки се съгласил приятелят му, – ти би изглеждал зле на пода.

Когато Алябиев научил, че благодарение на царска заповед, той трябва да замине за Сибир и да живее в град Тоболск, въпреки трагичното си положение, се разсмял.

– Какво толкова ви разсмя, господине? – с недоумение се поинтересувал чиновникът. – В Сибир ще ви научат да се държите по-сериозно.

– Това е малко вероятно, – казал Алябиев. – В Тоболск съм прекарал най-хубавите години от живота си, детството и юношеството си. Та нали баща ми е бил губернатор на Тоболск.

Германофобията е страх от всичко германско, а също така и негативно отношение към хора с немски произход. Причина за появата на този страх е агресивната политика на Германската империя в началото на века и Третия райх за периода 1930 1940 г.

Явлението германофобия във Великобритания се е наблюдавало след френско-пруската война  1870-1871 г. Във Великобритания германците били евтина работна ръка. В съзнанието на англичаните германците обикновено били фризьори, часовникари, пекари, музиканти, улични хулигани и крадци.

През 1914 г. германофобията е обхванала поти всички сектори на руското общество.

Нека не започваме с безмисленото преименуване на Петербург в Петроград или това, че голяма част от украинските и руските германци били изпратени в Сибир.

Писателят Л. Пантелеев си спомнял за „отпечатаните в типографията плакати, които висели на всяка площадка на парадното стълбище на пуришевската къща на Улица Фонтанка 54. Те гласели:

„Да се говори на немски е забранено“.

Крокодила на Корней Чуковский също изказва подобни забрани:

„Как смееш тук да ходиш.

И по немски да говориш?“