В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.

Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.

Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.

Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.

Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.

Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.

Свекървата се готвела да отиде на гости при сестра си. Щяла да отсъства доста дълго време. Преди да тръгне извикала снаха си и й казала:
– Ето ти плат, докато се върна да ми ушиеш една риза.
След два месеца свекървата се върнала в къщи. Тя извикала  снаха си и я попитала:
– Уши ли ми ризата? Донеси ми я, да я облека!
– Вече я завършвам, – казала снахата, – останаха ми само подгъва, ръкавите, яката и гърба.
Може би свекървата се е прибрала много рано, иначе всичко щеше да бъде готово.

Те бяха брат и сестра. Много се уважаваха и във всичко си помагаха.
Веднъж сестрата остави брат си да й наглежда апартамента, докато тя е в командировка.
През време на отсъствието ѝ, братът реши да устрои шега на сестра си.
Той направи на хладилникът допълнителна функция. Когато се отваря вратата му от шест часа сутринта до осем часа вечерта, от него се разнася приятен женски глас:
– Достатъчно си яла, краво!
Последствията не закъснели. За два месеца сестрата загуби шест килограма.