Милена стана рано и започна да прави списък на задачите, които ѝ предстояха през деня.

Телефона иззвъня:

– Милена, нали така се казвате?

– Да, – отговори тя.

– Ние сме семейството с бебето, което вашата църква настани временно в хотела. Нуждаем се от храна, можете ли да ни помогнете.

Милена бе заета, но разбираше, че това е Божията воля.

– Добре, ще дойда, – каза тя.

Когато провери адреса, пътя се оказа по-дълъг отколкото очакваше и тя изплака на Бог:

– Много бензин ще се изразходи, за да им доставя един пакет с храна.

– Не се ли погрижих за вас?

– Да, Боже, Ти се погрижи. Прости ми за отношението.

Тя отиде, даде на семейството пакета с храна и поддържа малко бебето.

Докато пътуваше към дома Милена благодари на Бога:

– Благодаря Ти, Господи, че ме благослови с тази обикновена, но радостна възможност.

Независимо дали служим на бездомно семейство или някой друг, когато сме отворени за Божия план и се подчиняваме на Неговия списък със задачи, Бог се радва да благославя сърцата ни с радост.

Катерина и Стойчо се скараха сериозно. Не се помириха и всеки зае по една стая и започнаха да мърморят непрекъснато.

Бог проговори в сърцето на Катерина:

– Иди, извини се на Стойчо и го помоли да ти прости.

– Господи, той започна пръв, – отвърна възмутено Катерина. – Стойчо трябва пръв да каже, че съжалява.

– Катерина, – звучеше тихо Гласът, – бъди миротворец. Извърви допълнителната миля и сключи мир, независимо от това, какво е направил Стойчо. Това ти действие ще спомогне за единството ви, а Аз ще изцеля взаимоотношенията ви.

Катерина въздъхна дълбоко, но отиде и се извини.

Бог ни моли, да бъдем дълготърпеливи с хората около нас. Той желае да правим правилните неща, дори когато околните правят нещо погрешно.

Може никой да не забележи какво става, но Бог вижда винаги.

Едва ли ще сме съгласни с половинката си, семейството и приятелите, но въпреки това можем да ги уважаваме и ценим.

Бог ще признае нашия ангажимент и ще ни благослови по начин, който не бихме могли да си представим.

На Петрана бе поставена диагноза множествена склероза. Тя загуби зрението на едното си око и чувствителността на едната страна на тялото си.

Всички очакваха, скоро да умре, за това често я съветваха:

– Трябва да се откажеш.

– Надеждата ти за възстановяване е безсмислена.

Петрана реши, изправи се и да заяви на ситуацията, в която бе попаднала:

– Добре съм. Ще отгледам децата си, ще играя тенис с тях и ще живея дълъг живот със съпруга си и семейството, което Бог ми е дал.

Тя започна да си представя как играе с децата си и как пътува със съпруга си.

Петрана започна всеки ден да изпълва сърцето с Божието Слово и позволи само Неговото мнение да изпълни дома ѝ.

Тази жена не се отказа.

Тя каза на врага си:

– Дяволе, няма да слушам повече лъжите ти. Не приемам твоите заплахи. Продължавам напред.

Петрана възвърна зрението си, а чувството и движението бяха възстановени в тялото ѝ.

Бог ни дава вяра, за да преодолеем всяко препятствие. Ние не сме жертви, а победители.

Продължете напред независимо с какво се сблъсквате.

Семейство Петрови се премести на ново място. Имаха дом, но той се нуждаеше от ремонт.

Когато премахнаха гипсокартона се появи сериозен проблем.

Навсякъде имаше грамадни черни буболечки. Те нямаха край.

Петрови бяха предупредени за подобна опасност и се бяха снабдили с препарат за унищожаването им, но бе третирана само повърхността.

Истинските щети бяха скрити и те бяха много по-големи. Започваха в основата на конструкцията и бяха увредили ядрото на къщата.

– Сега всичко трябва да премахнем и да започнем отначало, – въздъхна Камен главата на семейството.

– Това вероятно ще бъде много скъпо и ще отнеме много време, – скръсти ръце пред гърдите си Мая, бъдещата домакиня на този дом. – А до тогава къде ще син

сестра

живеем? Наближава и по-хладно време.

– Е, това не бяхме очаквали, – тъжно констатира Иван, по-малкият син в семейството.

– Случило се е, – махна с ръка Ема, сестрата на Иван и Емил, – защото проблема се е криел в основите.

Това затруднение наведе семейството към нови размишления.

– Същото опустошение може да се случи и в духовния ни живот, – поде Камен. – Повечето тийнейджъри, които израстват, посещавайки църква редовно, но я напускат след гимназията и не се връщат повече.

– Християнството не е било тяхната вяра, а тази на родителите им, приятелите или уважаван от тях човек, – отбеляза Мая. – В основата си вярата им е слаба, както и нашия дом заразен от буболечки.

– Може да са имали добро начало, – допълни Камен, – но ако не е здраво, установената вяра става податлива на външни влияния.

– Не само тийнейджърите са изложени на риск, – повдигна вежди предизвикателно Иван.

– Това ми напомня за колосянската църква, – намеси се и Ема. – Те са били някога „врагове“ в „умовете“ си и „отчуждени от Бога“. Исус е променил всичко това, правейки ги безупречни и свободни. Имаха добро начало, но тази свобода зависела от това да бъдат здраво вкоренени във вярата си, докато продължават напред.

– Необходим е силен завършек, – поклати глава като старец Емил. – Човекът, който се стреми да завърши добре, притежава достатъчно твърда вяра, за да може да продължи напред в живота, непоколебим.

Камен заключи:

– Този вид непоколебимост изглежда като да вярваш в Бог за живота си, когато обстоятелства не се развива във твоя полза. Нищо не върви по план, но въпреки това твоята надежда в Неговата вярност към теб остава. Ако връхлети ураган в живота ти, ти не изпадаш в депресивно вцепенение от несигурността, а оставаш изпълнен с надежда, знаейки, че Бог е верен.

Хубаво е, когато виждаш следната ситуация:

Пепо бе най-малкият в семейството. Васко бе по-голям от него с три години.

Двамата бяха получили по една порция картофки. По- големият бързо ги излапа и попита по-малкия си брат:

– Мога ли да взема малко от картофките ти?

Пепо ентусиазирано отговори:

– Разбира се.

Брат му заграби половината от картофките, но Пепо се усмихна. Той макар и малък бе щедър.

Баща им видя всичко, привика ги при себе си и каза:

– Можете ли да си представите, ако Бог бе стиснат?

Пепо ококори изненадано очи, а брат му се намръщи.

Бащата продължи:

– Все едно да каже: „Ще създам океана, но той ще бъде широк само една миля“, „Ще ти дам слънчева светлина, но само за два часа през деня“.

– Невъзможно, – плесна с ръце Пепо.

А брат му заяви:

– Пълен абсурд! Никой нямаше да има вода, нито ще може да отглежда никакви култури, заедно с толкова много други проблеми, които биха възникнали в резултат на това, че Бог е стиснат.

– Той е точно обратното, – усмихна се бащата. – Бог дава повече, отколкото можем да си представим, но през повечето време сме твърде заети да се стремим да контролираме житейските си обстоятелства, за да забележим начините, по които Бог е бил щедър към нас.

След което погледна изпитателно синовете си и попита:

– Доколко всеки от вас е щедър?

Пепо се усмихна и широко разтвори ръце, а брат му наведе глава.