Имало едно време едно семейство. Всяка сутрин жената изпичала по един хляб. Тя отрязвала горната част и я давал на мъжа си, а за себе си оставала долната половина. Така те живели 30 години.

Един ден тя си помислила: “ Докога ще давам всичко от себе си. Отгледах синове. Бях добра домакиня. Винаги вършех това, което искат другите. Колко много ми се е искало да опитам горната част от хляба, а аз я давах на мъжа си“. В този момент тя решила да направи така, както на нея ѝ се искало.

Ръката ѝ треперела, когато подавала долната част на хляб на съпруга си. Тогава съпруга ѝ казал: „Благодаря ти. Искало ми се е поне веднъж да опиташ тази препечена част от хляба, но винаги отстъпвах, защото мислех, че така ти харесва.“.

Едно полско семейство като наследство получило къща, която е на стотина години. Между другото, бившите собственици са се опитали да съхранят всичко старо и не са искали да изменят нищо в обстановката. В резултат на това младо семейство получава дом приличащ на тези показани във филмите на ужасите.

С помощта на професионален дизайнер старият дом се превърнал в доста съвременна хъша. В интериорния дизайн са приложени широка гама от цветове, от бяло до светло червено. Всички предмети в дома са нови с изключение на малък брой от тях. Стаите са напълно обновени, включително кухнята, трапезарията и банята.

На втория етаж се намира голяма спалня и баня. Плюс това има тоалетна, място за съдомиална машина и сушилна.

На входа се виждат огледала обработени с лазер, които превръщат хола на старата къща, в гостна от новия век.

Новото семейство е вдъхнало живот на старата къща.

Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.

Деца, които растат в традиционни семейства с двама родители и редовно се хранят със семейството си, са щастливи и като по-възрастни.
Според изследователи, ако семейството се събира на масата най-малко три пъти седмично, между родители и деца се установяват близки отношения.
Установено е, че разпадането на семейства е много по-болезнено за децата  от това да живеят в бедност.
Връзката между родители и деца играе важна роля за познавателното и емоционалното развитие на децата.
Децата се чувстват много по-щастливи, ако родителите им са доволни един от друг.

Денят преваляше. Последните лъчи на огненото кълбо се отразяваха в огромните витрини на многоетажния магазин. Тълпата изпълваше улицата и никой не забелязваше малчугана, вперил жадни си очи в примамливите неща, изящно наредени зад осветените стъкла на витрините.
Под окъсаните му панталонки се подаваха чифт, покрити с кал, боси немирници. Те цял ден кръстосваха на воля, но сега привлечени от чудесата зад витрината, стояха заковани. Под късата му изгубила цвята си ризка, надвесила се над къркорещото му коремче, туптеше малко,  детско сърчице, изпълнено с желания и мечти. Буйните кичури покриващи мургавото му личице, леко се полюшваха от немирния вятър.
До него спря една възрастна дама. Подаде ръка на детето и двамата влязоха в магазина. Тук малчугана получи дрешки, обувки и играчки. Когато излизаха през огромната въртяща се врата, малките му зъбки все още хрупаха нещо, което със сладост изпълваше съзнанието му.
Застанал в нерешителност до побелялата жена, детето плахо попита:
– Лельо, вие Бог ли сте?
– Не, моето момче, но съм негова дъщеря.
Очите на малчугана заискряха с топлина и признателност. Възторженият му глас разтърси тишината:
– Така си и знаех, че сте от неговото семейство.