Едно време враната и жеравът били приятели. Често седели в клоните на едно дървото и разговаряли за живота.

Веднъж при дървото дошъл изморен пътник. Легнал под неги и заспал.

Когато слънцето изгряло, то започнало да грее главата на пътника. А от това после щяла да го боли главата.

Жеравът се смилил над човека и разперил криле, за да му пази сянка.

Враната решила да се пошегува с жерава. Тя тихо извадила от спящия чантата му и я хвърлила от високо върху пътника. Той се събудил, видял чантата си, видял и жерава и си казал:

– Тази долнопробна птица искаше да ме обере.

Прицелил се в жерава и стрелял. Така загинала добрата птица.

Запомнете, ако приятел ви предава, той е най-лошият ви враг.

Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.