Вървели двама души по пътя. Те носели на гърбовете си по един чувал с камъни. На единият в чувала имало едри камъни с остри върхове, а на другия камъните били по-меки. Пътят бил дълъг и камъните в чувалите непрекъснато се тресели.
Чувалът на първия не издържал, защото едрите камъни не си отстъпвали по острота и го съдрали. А чувалът на вторият стигнал цял и невредим до местоназначението, тъй като меките камъни от тресенето се триели един от друг и станали заоблени.
Така е и с всяко младо семейство. Когато си отстъпват и се адаптират един към друг те изграждат и запазват семейството, но когато настояват на своето го разрушават.
Даже и чувалът да се закърпи и камъните да се поставят обратно, макар и да се търкат и оформят, то чувалът цял няма да бъде никога.

Колко чести работещите жени завиждат на тези, които се занимават само с домакинска работа. Те се учудени, когато ги чуят да се оплакват от живота.
В последните години се появи нов синдром, синдромът на домакинята. В основата му лежи невротична депресия, която се проявява като спадане на настроението, ниско самочувствие, чувство за неувереност, усещане за незначителност в живота на семейството.
Домакинята има чувството, че я използват в качеството на обслужващ персонал и другите не забелязват колко време и сили изразходва за да създаде уют около тях. Еднообразната домакинска работа не носи чувство на удовлетвореност. „Колкото и да чистиш, все неприбрано и непочистено остава“.
Жената се чувства като катеричка в клетка, става раздразнителна и от всяко нещо се разплаква. Състоянието ѝ още повече се утежнява от умората. В грижата за дома не е включена почивка, а ако в дома има и малки деца, то домакинята години наред може да бъде лишена от нормален сън.
Жените имат нужда от любов и внимание, а на домакините често това е в недостиг, за това подозират мъжете си в изневяра и се смятат за безполезни особено за вече порасналите си деца. Често драматизират незначителни ситуации, особено когато става въпрос за здравето на децата.
Поради апатия тези жени изглеждат занемарени. На тях им е безразлично как ги възприемат околните. Лицата им обикновено са мрачни. Те често гледат телевизионни сериали и бурно преживяват в тях бушуващите страсти. От това разтройство все по-често страдат млади жени на 25-30 години, заети само с домакинска работа.
Какво да се прави тогава?
Ако сте домакиня и не можете да промените ситуацията, опитайте се да промените отношението си към хората. Признайте си, така ли искате да работите или вашето желание е продиктувано от принципа „Хубаво е, когато нас ни няма“?
Научете се да уважавате себе си и работата, която извършвате. От вас зависи какви ще израснат децата ви. Нито един педагог, колкото и голям да е, но може да изиграе такава важна роля в живота им , както вие. Освен това колко много професии вмествате в ежедневието си? Вие имате с какво да се гордеете.
Създайте си хоби, всяка жена трябва да бъде „изненада“. Вслушайте се в себе си и непременно ще откриете скрития във вас талант.
В крайна сметка Дж. К. Роулинг е написала „Хари Потър“ , когато е била безработна с малката си дъщеря на ръце. Агата Кристи е измисляла сюжетите на своите криминални истории, докато е била в кухнята. Безработната Астрид Линдгрен е измислила своите забележителни истории, докато се е опитвала да приспи детето си. Художничката Зинаида Серебрякова „най-хармоничен талант в Сребърния век“ най-много е обичала да рисува портрети на своите деца и близки.
Има много такива примери. Полезно е да се занимава човек със спорт, да танцува, да се разхожда. Физическата активност помага за премахване на излишния адреналин и по този начин спомага за борбата със стреса.
Общувайте с хората. Получавайте колкото се може повече впечатления, така ще дадете работа на мозъка си. Нали знаете, че органи, които не се използват атрофират. Не се затваряйте в домашната клетка.
Запомнете, ако се научите да обичате себе си, на другите нищо друго не им остава освен да се присъединят към вас.

В студентско семейство се родило момче. Дошли колегите да поздравят младите родители. Един от тях дошъл до кошчето на бебето. погледнал го и казал:
– Вашият син ще стане министър на отбраната.
– Защо мислиш така?  – смутено казала майката на детето
– Чуй го как реве, има силен глас като на командващ.
Дошъл и друг от групата да надникне в кошчето.
– Не този ще бъде министър на финансите.
– И защо мислиш така? – попитал бащата на бебето.
– Погледни как си шава пръстите, все едно пари брои.
Приближил трети, погледнал детето и казал:
– Вие грешите той е бъдещият министър председател.
Събралите се го погледнали учудено, а един се престрашил и попитал:
– От къде ти дойде това на ум?
– Погледни го как се е осрал, но е вирнал глава и не отстъпва.

На една година човек е като цар, носят го и всички го прегръщат и целуват.
На две или три години той е като прасе, което рови из боклуците.
На десет подскача като козле.
На двадесет е като цвилещ кон, кичи се и си търси съпруга. Ожени ли се прилича на магаре, носи тежки товари.
Стане ли баща, добива смелост на куче, за да осигури прехраната на семейството си.
Когато остарее накрая е приведен като маймуна.

Един човек се обърнал към минаващия планинец:
– Как можеш така леко да ходиш по ствола на дървото надвесено над
пропастта? Докато те гледам как се движиш,  аз се треса целия от страх!
– Когато минавам по това дърво, обикновено отивам за вода без която аз и
моето семейството ще загинем. А когато се връщам, толкова искам да видя
семейството си, че не мисля за пропастта отдолу.
– Но какво да правя с моя страх? Как да ходя над пропастта без да се
страхувам?
– Ако имаш силно желание или си в  крайна нужда, ще забравиш, че вървиш
над пропаст.