Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?

Много фотолюбители, които имат десетина години стаж не могат да попаднат в категорията професионален фотограф. А нигериецът Онафуджари Ремет е успял само за три години да направи това.

Роден е през 2010 г. в Лагос. Той започнал да фотографира, преди да проговори. Само на три години е станал най-популярната личност в града и сред фотографите.

Снимките, които прави това тригодишно нигерийско момче поразяват със своята простота, лаконичност и ъгъл на наблюдение.

Шегаджиите наричат фотографиите на Онафуджари Ремет „снимки от коляно“, намеквайки за ниският ръст и възрастта на автора. Но именно този фактор прави дадените работи уникални.

В обектива на Ремет попадат сцени от обичайния живот на жителите на Лагос. Бедност, нищета, но и безкраен оптимизъм царящ по улиците на столицата на Нигерия.

Важна тема в неговото творчество е семейството. Момчето с удоволствие снима своите роднини, в това число и по-голямата си сестра в традиционна нигерийска носия.

Творчеството на Онафуджари Ремет принадлежи не само на неговото семейство, но и на фото обществото.

През юни 2013 г. била открита изложба на този млад фотограф в една от галериите на Лагос.

Двегодишният Алфи Джонс страда от рядко генетично заболяване, което лекарите наричат „небалансирано хромозомно пренареждане“.

Алфи е единственият човек в света, у когото лекарите са намерили такава рядка болест, която до сега не е имала дори име. Момчето е роден с различни здравословни проблеми, включително отвор в сърцето, глухота и частична слепота. Освен това, той не може да ходи. Лекарите са установили, че заболяването влияе на 11-ата и 15-та хромозома.

Най-вероятно, момчето никога няма да може да ходя, заради вродената дислокация на тазобедрената става. Но майката на малък британец, 37-годишната Мери Джоунс, който има шест други деца, не се отчайвайте и нарича сина си „слънчев лъч“.

– Въпреки всичко, което се е случило с Алфи, той е много щастлив. Всеки, който го срещне веднага се влюби в това малко човече. Вече сме достигнали до такъв етап на възприемане, че когато погледнем към него, го виждам като наш син. – казва Мери. – Аз го обичам много Имахме някои проблеми в семейството преди раждането на Алфи, но той ни накара да спрем и да помислим за това, което е важно Той стана спойката, на нашето семейство.

Баща на Алфи, 42-годишният Кент Джоунс заяви:

– Не знам колко още ще живее синът ми. Лекарите твърдят, че за първи път се сблъскват с такъв случай. Дори не знаем какво го очаква в бъдеще.

Сега родителите на момчето се опитва да съберат 30 милиона долара, необходими за оборудването на специална сензорна стая и придобиване на оборудване, които са жизнено важни за детето.

– Надявам се, че ако можем да събере пари, за да купим всичко, което трябва, Алфи ще живее дълго и щастливо, –  казва майката на детето.

Един ден Мартин Лутер изпаднал в отчаяние и депресия. „Угриженото“ му лице всеки ден украсявало трапезата и обезкуражавало цялото му семейство.

Веднъж жена му дошла на закуска, облечена в траур. Лутер я попитал:

– Кой е умрял?

– Мартин, ти в последно време така се държиш, че си помислих, че Бог е умрял и затова се приготвих да ида на погребението му.

Нейният мек, не ефектен упрек докоснал сърцето на Лутер. В резултат на това великият реформатор решил никога да не се поддават на светските тревога, негодувание, депресия, отчаяние и чувството на неудовлетвореност.

Той се заклел, че с Божия помощ ще предаде живота си на Спасителя и винаги ще се радва, независимо от това какво ще се случи.

Хвали и благославяй Бог в труден момент! Не чакай да почувстваш Неговата утеха, а му въздай слава и Той ще те утеши.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.