Децата играеха на улицата и вдигаха страхотен шум. Клаксони се надпреварваха на натовареното шосе. На телевизора говорителят съобщаваше днешните новини.
Григор влезе в стаята погледна очакващо сина си и попита:
– Какъв искаш да станеш като порастнеш?
– Искам да работя в полицията, – възторжено и с блеснали очи отговори Огнян.
– Полицай?! – лицето на Григор почервеня, а очите му едва не изкочиха от орбитите. – Ти да не си полудял? Навярно се шегуваш.
Огнян отдавна мечтаеше за това. В мечтите си бе виждал как спасява хора, залавя престъпници, помага за откриването на истината, ……
– Искам да стана детектив. Имам голямо желание да помагам на хората.
Григор снисходително се усмихна, той смяташе, че синът му е много малък и още не разбира съвсем нещата, затова толкова лесно се е заблудила детската му душа.
– Знаеш ли колко взима един полицай? Как ще издържаш семейство с такава заплата?
– Ще се справя. Освен това не желая да се женя. Полицейската работа е много интересна. Ще разкривам престъпления и убийства. Знам, че в това ще бъда много добър, – уверено каза Огнян.
– Това е глупава идея, – махна с ръка Григор. – Ченгетата нямат пари, за това всеки може да ги купи. Нима не си чул, че си докарват нещо от страни. Шайка рушветчии.
– Но, татко, ……
– Ти си твърде умен, за да станеш един от тях, – Григор впери невиждащ поглед в прозореца и добави. – Виждам те като човек, които притежава най-малко един милион долара или евро.
– Не, татко следователите са страхотни, защо ги оченяш толкова много, – възпротиви се Огнян.
– Ти ще се захванеш с бизнес, ясно ли е, – викна Григор – и не какъв да е бизнес. Ти си млад човек и ако се ориентираш добре, ще можеш да печелиш по милион на година.
– Тук не става въпрос само за пари, – възмути се Огнян. – Освен пари в този живот има и други неща ….
Григор замахна и ударът му попадна върху ухото на момчето. Това беше доста неочаквано за Огнян.
– Какво знаеш ти за парите? – Григор изригна като вулкан. – Нищо. Парите са единственото нещо, което има значение. Парите са на първо място. След това вече ще мислиш за жена, семейство, приятели, …. Щом си мой син, няма да ставаш никакъв си следовател. Ясно ли е?
– Да, – едва изрече Огнян.
– А така те искам, моето момче. Сега ми кажи какъв ще станеш като порастнеш?
– Бизнесмен, – но като си спомни за плесницата, се поправи, – искам да кажа банкер.
– Какъв банкер? – попита бащата с гордост, защото смяташе, че синът му е възприел правилно урока, който му даде.
– По инвестициите, – смънка Огнян.
– Браво, моето момче, – Григор потупа сина си по рамото. – И никакви полицаи и следователи в главата ти, разбрахме се нали?
И без да дочака отговора на Огнян, Григор усмихнат напусна стаята.
