За енергичността на ярославския селянин е писал още Гогол.
Още от древни времена ярославци се характеризирали като хора, за които не е свойствена апатията, вялостта и сънливостта. Но те не познавали с такива характерни руски качества като не припряност, задълбоченост, съобразителност.
Активността им достига до крайност и това не е учудващо. Отдавна Ярослав се нарича града на съкровищата. Погледнеш надясно, някой изкопал вана със златни монети, обърнеш се назад, друг се опитва някакъв стар сандък да отвори.
Наистина, от много отдавна ярославци ги наричат „кукувичи деца“, намеквайки за тяхната подвижност и способност без да се колебаят да напуснат родната земя.
И за тези качества има историческо обяснение. Ярослав се намира на кръстопът на древни пътища – волжския маршрут от викингите към арабите.
През средата на XVI век тук възниква главното кръстовище на търговските пътища в Русия.
Движението примамвало ярославецът към нов живот, откривали му се нови хоризонти. Неуморно търсели по-добър живот. Те не престават и до днес, но в вече във всички страни.

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

Веднъж един магнат пътувал в разкошна карета дърпана от шест породисти коне, купени от различни страни. Колата затънала в едно тресавище. Колкото и коларят да биел конете, те не могли да се помръднат.
Изведнъж се появил селянин с каруца, карана само от два коня. Те с лекота преминали тресавището. Магнатът останал изненадан и попитал селянина:
– В какво се състои силата на твоите коне?
А той му казал:
– Вашите коне са силни поотделно, но всички са различни породи и между тях няма никаква връзка. Всеки от тях се чувства по-породист от другите и тегли само към своята страна. Ако удариш единия, другите се радват. А моите коне са обикновенни, от една порода, кобила с кончето си. Ако замахна с къмшик към единият, другият полага всиски сили да му помогне.

Живяло някога обикновено селско семейство, мъж и жена. Те отглеждали ябълки, а през есента ги продавали. От това се прехранвали.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа  да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за  невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.