В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.

Разтърсващите земетресения могат да променят пейзажа дотолкова, че ще ти бъде трудно да се ориентираш къде си. Части от земята хлътват, а други изкачат няколко метра нагоре. Пътищата и железопътните релси се разцепват.
По време на земетресението в Аляска през 1964г. парче от сушата с големина, колкото Франция се е наклонило на една страна и рибарското село Кордова се отдалечило толкова много от морето, че приливът не стигал вече до пристанището.
Рибарските лодки останали на сухо, а сухите места се наводнили.

В село всичко се знае. Ако се изкашляш на единия край, на другия вече знаят как си се изкашлял, колко дълго е продължило това и дали е имало допълнително нещо към случая. Излезеш от вратата и ако не те срещне някой комшия да те пита къде отиваш, то друг ще надзърне зад перденцето, за да каже после накъде си отишъл. От една страна това е добре.
Ако дълго време не излезеш от вратата, ще дойдат да видят дали не си болен или нещо лошо ти се е случило. Срещнат ли те натоварен като магаре, все някой ще ти се притече на помощ.
Но от друга, тази постоянна „осведоменост“, може дори да ти навреди.
Имаше в село едно семейство. Мъжът добър и трудолюбив човек, а жената милостива и отзивчива, на рана да я сложиш ще оздравее. Но имаха голяма мъка, нямаха деца. Накрая се решиха и си взеха едно. То бе весело и любвеобилно, на всеки ще се усмихне, на всеки ще подаде ръчичка.
Детето порасна, започна да се заиграва с децата от махалата. Веднъж то чу глас зад себе си:
– Ти си хранениче.
Детето не реагира, то не знаеше какво е това хранениче, но усети нещо зловещо и отблъскващо в тази дума. Тръгна към дома си, обронило глава. Влезе в стаята. Майката току що беше се прибрала от работа, а бабата се въртеше около яденето на печката.
Детето се повъртя малко и изведнъж изстреля:
– Какво е това хранениче?
Майката стреснато прехапа устни. Бабата се надигна, отправи взор към момиченцето и спокойно каза:
– Ето ние те обичаме, грижим се за теб и те храним, това е хранениче.
Черният облак слезе от лицето на детето и то усмихнато излезе на вън. Още същия ден, то отново чу:
– Ти си хранениче.
Този път детето се обърна, усмихна се и каза:
– Знам.
А душата му пееше: „Те ме обичат, грижат се за мен, хранят ме. Да, аз съм хранениче“.

В село Иканадите,  разположено на 600 километра от японската столица, вече няколко години подред, се появяват необикновени  картини.
Това са гигантски произведения на изкуството намиращи се в оризища. Те имат размер на голямо футболно игрище.
Над произведението работят повече от 1000 души, които ръчно засаждат растения, така че да се получи копие на някоя известна картина.
На тези площи е била вече интерпретирана Мона Лиза и Наполеон, пейзажи от Фуджи, а през тази година било създадено копие на японска гравюра от 12 век.
За да се оцени огромната картина е необходимо наблюдателя да се качи на висока платформа, от която се открива прекрасна панорама.
Такава изява на любов към изкуството не може да не привлече любопитни туристи. Само през миналата година това селище са посетили около 170 000 човека.

Веднъж по време на гастроли, в една буря, Изолда Извицкая случайно попаднала в едно отдалечено село.
Виждайки единствения светещ прозорец, актрисата се насочила на там и помолила хората живеещи  в този дом да я приютат за през нощта.
Сутринта преди да си тръгне, тя подарила на 10 годишно момче картичка със своя снимка и надпис: „Всичко, за което си мечтаеш, ще се сбъдне“.
А то мечтаело да стане актьор и режисьор.
И наистина това се случило. Името на момчето било Саша, а фамилията Панкратов