Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.

Много отдавна съществувало необикновенно село.  То се намирало на добро място, но имало голям проблем. В селото нямало вода, освен когато валял дъжд. За да се избавят от проблема старейшините решили да подпишат договор за ежедневна доставка на вода.
Двама човека изявили желание да се заемат с тази дейност и старейшините подписали договор с тях. Те предвидили, че състезавайки се по между си ще се намали цената на водата и снабдяването с нея ще е винаги осигурено.
Първият мъж, с когото сключили договора се казвал Ед и веднага се захванал за работа. Купил две еднакви кофи и започнал да носи вода, бягайки по пътеката към езерото, което се намирало на километри от селото. Той веднага започнал да печели пари. Работел от сутрин до вечер, напълвайки две големи баки с вода, като носел от езерото вода само с двете кофи. Всяка сутрин той трябвало да става рано, за да се убеди, че има достатъчно запаси от вода за нуждите на хората от селото. Това бил тежък и изморителен труд, но човекът се чувствал щастлив, нали печелел пари.
Другият мъж, получил договор от старейшините се наричал Бил. За известно време, той изчезнал от селото. Ед се радвал, защото нямал съперник и той получавал всичките пари за снабдяването с вода.
Бил си съставил план, основал малка корпорация, намерил четирима инвеститори и назначил президент на компанията. След месец той се върнал в селото и довел няколко строителя и един инженер. За година тази група построила мощен, неръждаем водопровод, който съединил езерото със селото.
При откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази на Ед. Той знаел за оплакванията на хората, че водата доставяна от Ед е мръсна. Бил обявил, че прясна вода ще има през всеки час на денонощието и това ще става през всичките дни на седмицата. Ед доставял вода само в работните дни на седмицата. След това Бил казал, че цената на водата ще намали с 75%, но това няма да влоши нито качеството, нито доставката. Хората одобрили всичко казано и отишли да видят водопроводния кран поставен в края на водопровода.
За да успее Ед също намалил цената с 75%. Купил още кофи, снабдил ги с весла и започнал да носи по четири кофи наведнъж. За да обслужва по-добре съселяните си той наел двамата си синове да работят през нощта и в почивните дни.
Когато синовете му отишли да учат в града, той им казал:
– Бързайте по-скоро да завършите обучението си, защото този бизнес в бъдеще ще принадлежи на вас.
Но синовете избрали друг път и не се върнали на село. Ед наел работници, но те искали по-високо заплащане. От там започнали и проблемите. Работниците искали повече пари и да носят само по една, а не по четири кофи.
Бил разбрал, че не само това село се нуждае от вода. Така той започнал да доставя вода в околните села за населението. Продавал евтино, качествено и бързо доставял суровината.
Бил живял щастливо в продължение на много години. а Ед работил усилено до края на живота си и постоянно имал финансови проблеми.

Излетът беше чудесен. За пореден път се убеждавах, че селото ни се намира в най-красивата част на страната. Много харесвам съчетанието от сурова и дружелюбна природа.
Огромни обрасли с мъх скали, далечни високи върхове, мрачни борови гори и дебел килим от мъх върху, който стъпват нозете ти.
А щом повярваш, че си попаднал на най-красивото място на света, гората внезапно се отваря. Тук можеш да видиш прекрасни зелени поляни обсипани с цветя. Някои места те изненадват с ниски дръвчета и храсти.
Широколистната гора обвива местността с наситената си зеленина, в която проблясват бистри малки езера, които не позволяват картината да стане еднообразна.
Да, това е, което ме изпълва с радост и искрено обичам!