Жителят на село в Ингушетия Екажево Хасан Цечоев, които е загубил двата си крака е покорил най-високия връх в Европа – Елбрус. Това е станало по повод на 20-та годишнина от образуването на Ингушетия.

Елбрус е висок 5642 м, но сложността на изкачването се състои в това, че това е действуващ вулкан. Този връх се явява труднодостижим за физически здрави хора и професионални алпинисти, да не говорим за инвалид.

Хасан е общителен човек. Активно се занимава със спорт. Води здравословен начин на живот и е много уважаван в родното си село.

Хасан е загубил краката си при нещастен случай в детството си. Въпреки физическото ограничение и получената психическа травма, той продължил да живее пълноценен живот. Занимавал се със спорт и демонстрирал на околните силна воля.

Това постижение вдъхновява не само хората с увреждания, но и е прекрасен пример на мъжество и несломима воля за по-младото поколение.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

Родното място на това сирене е Франция, село Рокфор.
Легендата разказва, че това сирене се е появило случайно. Един прекрасен ден млад пастир седнал да почине на склона на планината и да хапне хляб със сирене. В този момент край него преминало много красива девойка. Младежът бил поразен от красотата ѝ и се затичал след нея, но нямал успех….девойката изчезнала. Младежът я търсил няколко месеца, но накрая се върнал на предишното си място. Когато се върнал видял, че сиренето е покрито с плесен, но той решил да го пробва и останал приятно изненадан. Сиренето с мухала му се сторило необикновенно и много вкусно. Истинския сорт на това сирене се приготвя в пещерната провинция Руерг. Този продукт съвсем не е евтин, неговата цена е два-три пъти по-голяма от другите видове сирена. Марката си е марка.
Плесента Penicillium съвсем не е вредна за нашето здраве. А вкусът на сиренето, заради нея, е необикновен и оригинален.
Този вид сирене се изготвя по специална технология, а самото то е станало популярно още през 1070 г. В миналото производителите на сирене оставяли в пещерите хляб за да се хване тази плесен и след това я използвали.
Още през XV век село Рокфор е получило пълно и единствено право от Карл VI  да произвежда такова сирене.
Днес е станало много по-просто. Плесента се получава в лаборатории, след това се разпръсква над сиренето. Дори правят канали в сиренето, за да могат гъбичките да се разпространят по-бързо и по-добре. Плесента си върши своята работа и предава на продукта необикновен вкус.
И други народи освен французите правят своето сирене с мухъл. При италианците се нарича Горгонзола, а при англичаните Стилтон.
В такъв вид сирена има ензими, които са полезни за храносмилателния тракт. Диетолозите обикновено казват, че това сирене трябва да присъстват в нашата диета, но разбира се индивидуално. Този продукт е доста богат и високо калоричен, в някои ситуации е възможно да е противопоказен.
Това сирене има свои поклонници. То е полезен продукт. Премахва стреса и нормализира съня.
А какво ще кажете за любимото сирене Каса-марца на остров Сардиния, където този продукт е пълен с живи личинки….
Ако не ви харесва, има достатъчно видове сирена, от които може да си изберете за консумиране.

Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.