На 17 април тази година във валийското село Понтфадог в графство Риксем ураганен вятър е повалил дъб на 1200 години. Жителите на селището са много огорчени от това.

Според даните, понтфадогският дъб, чиято обиколка на ствола е била 12,9 метра, е бил посаден през 802 г. Местните са го смятали за голяма забележителност.

Представител на местния съвет Кен Скейтс отбелязал, че в резултат на ветровитото време в Понтфадог и околностите му, са пострадали множество дървета.

Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.

На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:

– Извинете!

След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:

– Извинете!

В театъра едва не го събори един дангалак и отново:

– Извинете!

Тогава този младеж от село си каза:

– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!

Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:

– Извинете!

Жителят на село в Ингушетия Екажево Хасан Цечоев, които е загубил двата си крака е покорил най-високия връх в Европа – Елбрус. Това е станало по повод на 20-та годишнина от образуването на Ингушетия.

Елбрус е висок 5642 м, но сложността на изкачването се състои в това, че това е действуващ вулкан. Този връх се явява труднодостижим за физически здрави хора и професионални алпинисти, да не говорим за инвалид.

Хасан е общителен човек. Активно се занимава със спорт. Води здравословен начин на живот и е много уважаван в родното си село.

Хасан е загубил краката си при нещастен случай в детството си. Въпреки физическото ограничение и получената психическа травма, той продължил да живее пълноценен живот. Занимавал се със спорт и демонстрирал на околните силна воля.

Това постижение вдъхновява не само хората с увреждания, но и е прекрасен пример на мъжество и несломима воля за по-младото поколение.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

Родното място на това сирене е Франция, село Рокфор.
Легендата разказва, че това сирене се е появило случайно. Един прекрасен ден млад пастир седнал да почине на склона на планината и да хапне хляб със сирене. В този момент край него преминало много красива девойка. Младежът бил поразен от красотата ѝ и се затичал след нея, но нямал успех….девойката изчезнала. Младежът я търсил няколко месеца, но накрая се върнал на предишното си място. Когато се върнал видял, че сиренето е покрито с плесен, но той решил да го пробва и останал приятно изненадан. Сиренето с мухала му се сторило необикновенно и много вкусно. Истинския сорт на това сирене се приготвя в пещерната провинция Руерг. Този продукт съвсем не е евтин, неговата цена е два-три пъти по-голяма от другите видове сирена. Марката си е марка.
Плесента Penicillium съвсем не е вредна за нашето здраве. А вкусът на сиренето, заради нея, е необикновен и оригинален.
Този вид сирене се изготвя по специална технология, а самото то е станало популярно още през 1070 г. В миналото производителите на сирене оставяли в пещерите хляб за да се хване тази плесен и след това я използвали.
Още през XV век село Рокфор е получило пълно и единствено право от Карл VI  да произвежда такова сирене.
Днес е станало много по-просто. Плесента се получава в лаборатории, след това се разпръсква над сиренето. Дори правят канали в сиренето, за да могат гъбичките да се разпространят по-бързо и по-добре. Плесента си върши своята работа и предава на продукта необикновен вкус.
И други народи освен французите правят своето сирене с мухъл. При италианците се нарича Горгонзола, а при англичаните Стилтон.
В такъв вид сирена има ензими, които са полезни за храносмилателния тракт. Диетолозите обикновено казват, че това сирене трябва да присъстват в нашата диета, но разбира се индивидуално. Този продукт е доста богат и високо калоричен, в някои ситуации е възможно да е противопоказен.
Това сирене има свои поклонници. То е полезен продукт. Премахва стреса и нормализира съня.
А какво ще кажете за любимото сирене Каса-марца на остров Сардиния, където този продукт е пълен с живи личинки….
Ако не ви харесва, има достатъчно видове сирена, от които може да си изберете за консумиране.