След като в каучуковата фабрика в село Хуанг Конг, Тайланд,  били намерени два трупа на жени, насилствено умъртвени, около селото бил поставен надпис: „Забранено изхвърлянето на трупове“.

Местния шаман предсказал, че след намирането на един труп през октомври 2008 г., скоро ще намерят и още един. Това били телата на две жени. Според шамана следващия път ще намерят труп на мъж.

Двете убийства така и не били разкрити.

Жителите на село Хуанг Конг започнали да се боят от тези места, затова властите решили да поставят знак, главната мисъл на който се заключавала в това, че тук не трябва да се цапа.

Добрите хора в селото построиха църква.

Постараха се, всичко съвестно направиха.

Не пожалиха сили си, нито пари си, нито труда си, …

Едно само не можаха да направят.

Сами да отидат на църковните служби.

На човекът, който подарил херингата на света, издигнали паметник. До XV век, никой не можел да я яде, тъй като горчала.

По-късно рибарят Вилем Якоб Бойкелзон от село Биерфлинт се досетил да премахне хрилете ѝ и станала гастрономическа революция.

Изяснило се, че всичката горчивина на рибата се е концентрирала в хрилете.

Без тях херингата предизвикала фурор и завладяла Холандия.

Дошло утешението в едно хубаво село с къщи като дворци, където живеели най-богатите хора.

Помислило си, че тук ще може малко да се отпусне и да си почине от непрестанния труд по градовете и селата.

В края на краищата тези тук имали всичко.

Но къде ти?

Оказало се, че именно тук трябвало да работи с пълна сила, много и усърдно, без умора, с пот на челото.