На човекът, който подарил херингата на света, издигнали паметник. До XV век, никой не можел да я яде, тъй като горчала.
По-късно рибарят Вилем Якоб Бойкелзон от село Биерфлинт се досетил да премахне хрилете ѝ и станала гастрономическа революция.
Изяснило се, че всичката горчивина на рибата се е концентрирала в хрилете.
Без тях херингата предизвикала фурор и завладяла Холандия.
Дошло утешението в едно хубаво село с къщи като дворци, където живеели най-богатите хора.
Помислило си, че тук ще може малко да се отпусне и да си почине от непрестанния труд по градовете и селата.
В края на краищата тези тук имали всичко.
Но къде ти?
Оказало се, че именно тук трябвало да работи с пълна сила, много и усърдно, без умора, с пот на челото.
Ники бе загубил краката си при взрива на една мина, но той все още искаше да докаже на себе си и околните, че животът му не е безвъзвратно изгубен.
Един ден докато Ники работеше в гаража си чу виковете на жена от съседната къща и веднага се отправи натам с инвалидната си количка. Той стигна до дома, но един храст му пречеше да стигне до задната врата.
Тогава Ники се приплъзна от инвалидния си стол и пропълзя през храста и боклуците до мястото.
През цялото време, когато се придвижваше така, далеч от количката, се насърчаваше:
– Трябва да отида там да помогна, независимо колко ще ме боли.
Виковете се чуваха от към басейна. Момиченце лежеше на дъното му. Детето се бе родило без ръце, то бе паднало във водата, но не можеше да плува.
Майка му стоеше отчаяна там и крещеше:
– Помощ! Помоооощ ….
Ники скочи в басейна и извади момиченцето. Лицето на детето бе синьо, то нямаше пулс и не дишаше.
Ники веднага започна да прави изкуствено дишане, а майката позвъни по телефона за бърза помощ. Оказа се, че всички линейки бяха заети, защото бяха отишли на повиквания.
Майката изхлипа и започна да се тресе от плач. Ники продължи да прави изкуствено дишане на детето и каза на уплашената жена:
– Моля ви, не се вълнувайте. Успокойте се. Аз бях нейните ръце, за да излезе от басейна. Всичко ще се нареди….
След няколко секунди момиченцето се закашля, дойде в съзнание и започна да плаче.
Майката прегърна детето си. Двете бяха много радостни.
Изведнъж жената се обърна към Ники и го попита:
– От къде знаехте, че всичко ще бъде наред?
– Когато мината ми откъсна краката, аз бях сам. Наблизо имаше само едно малко момиченце. То започна със всички сили да ме тегли към селото си. Това дете ми каза: „Всичко ще се нареди. Вие ще живеете. Аз ще ви бъда вместо крака. Заедно можем да го направим“.
Жената и малкото момиченце, го гледаха с широко отворени очи. Те бяха се отървали от страха и болката, и сега искрено съчувстваха на Ники.
– Това беше моя шанс, – продължи Ники обръщайки се към майката и дъщерята, – да върна дълга си.
Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление. В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.
Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:
– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.
Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.
В басейна на река Ижма около село Немяд се намира едно от най-големите местни находища на асфалт в Русия.
В републиката се намира най-голямото находище на барит BaSO4 в страната.
В Коми се намира най-голямото блато в Европа. То е разположено в Уст Цилемски район на Коми.
Средната дълбочина на блатото е 1,6 метра, а площта му е 200 000 хектара. Това не е просто блато, а огромна горско-блатна система, включваща голямо количество реки и езера.
В Коми се намира едно от седемте чудеса в Русия – стълбовете на атмосферните влияния. В столицата на Коми има паметник на буквата „Ӧ“. Тази буква се използва в удмурския език, коми език, кюрдски, марийски, а също и горно-алтайски език. В руските книги до началото на 20 век, буквата „Ӧ“ се е използвала вместо буквата „Е“.