Станцията ще се намира в селището Келхе, което се намира на югозапад от втория по големина град в Исландия Акурейри. Това място е идеално за нощни наблюдения на Северното сияние.
Създаването на постоянни станции за наблюдение на това явление е от съществено значение за насърчаване на научното изследване на космоса, безопасно изпълнение на проекти в пространството и гарантиране безопасността на човешките дейности в него.
Предвижда се станцията да започне работа още тази зима.
През 1989 г., на Южния полюс е създадена втора китайска изследователска станция “ Чжуншан „, а през 2004 г. на Северния полюс е създадена първата китайска научна станция “ Жълтата река“. Освен това, те са разположени почти  на южния и северен край на едно и също магнитно поле. Така двете станции могат да наблюдават постоянно Северното сияние през деня. Да се наблюдава това явление през нощта до сега не е имало реална възможност.
На строящата се китайско-исландска станция ще могат да се правят дълговременни, непрекъснати и комплексни наблюдения на Северното сияние, които ще запълнят бялото петно ​​в областта на изследванията на Китай за Северния полюс.

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.

Когато едни от първите изследователи в Северна Америка попитали местните индианци за пътя към близкото селище, те им показали посоката, казвайки: „Канада“.
В превод това означавало просто „село“.
Малко по-късно с името Канада изследователите започнали да наричат областта, включваща още няколко села наоколо, а след това още по-голям район и брега на река Сейнт Лорънс.
През 1867 г. с името Канада кръстили страната образувана от съединението на британските владения в Северна Америка.

В селището Преда, почти на самата граница с Австрия е открита лечебна пещера микроклимата, на която идеално подхожда за лечение на респираторни заболявания. Тя се намира на дълбочина около един километър в бивша минна шахта. До нея може да се стигне със специален влак.
Подземният лечебен климатичен център облекчава пациенти с бронхит и други заболявания на дихателните пътища, благодарение на чистия микроклимат. Температурата на въздуха е 9 ° C, а влажността му е много ниска. Всичко това се дължина особеното ниско разположение на пещерата.
В Италия това е първата медицинска пещера от този вид. Тя е създадена през 2003 г., но през последните години е останала затворена за посещения.

„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Скалата е  официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.